* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 232 —
тЬ. го викаха капнтанина! ib. 1875 р . 133. В и к а м ъ с а зовусь, назы ваюсь: Не д?йте да ся пытаны ной какъ ся выка, нито кой що е. Ж. Д. 1871 р . 160. 2) кричу, оглашаю, подымаю голосъ въ запйвати: Дойдо&е до три капиджш, Едношъ клюквЪтъ а два идти виквЪтъ. М. 65. Теконъ тече, слизи рони,—, викомъ вика, ib. 46. „Бре не бери ти бобо-то" (викатъ пидаръ)—„Брещо бикашъ (sic) ти викачу". ibОт далеч иде и вика. Д. 7, 54. Като й глава-та отр4за. Бнкни Неделя що може. Д. 43—44. Я викни, любе та запйй. ib. 34, 44. И Милица го послуша Та викни п^сен зап4я. ib. 34, 62—63. Павунка със глас викнила Викнила та заплакала, ib. 65. 34—35. Па сн хвани до двамина телале Та да викат из гЬсни-те улиди. ib. 66, 12— 13. Викни, калино, та запйй Изъ едно гърло два гласа, С един кзнк двй думи. ib. 69. 49—51. И ходжа-та си викале, Владика да кимбиняся За пусто булче емирче. М. 51. Чи не повыка (Дойна), какъ то ся выка, Ний си поблек, къту кошута. Пк. 20. Индже войвода пускалъ кликачи да выкитъ. Гп. 283. Учебны заведешя за сега тъй зл*Ь ся напирать у насъ, щото да выкнешь да гы оплачешь. Ж. Д. 1 8 7 0 р . 109. Той ще по-вика ще по-свача; но като си помисли—ще мликне. Ст. 31. 3) вою, плачу, сЬтую: Що лн быхъ вывала за него, ка то ум p i ! Ч. 258. „Протввь тебъ е викналъ сичкиятъ градъ*. 3. 260. Какъ да не выка, какъ да не плача? М. 79.
666ш 2 %
В и к и я (съ негр. PUKIOV, рбко^ у Дюканжа употр. у Нестора: п тоу абиге блаженый призвавъ строители црввьнаго, повел-Ь нал нити вина, юже ношаше викию. JKumie 8еод. изд. Бодянскаю.1858. 20. Ср. Миклошича Lexicon р. 63) с. ж. винная посудина: До владенецъ вла дика—Владика диржитъ Bnnia, Полна рамна pania, Да благословить моми-те, Да ии растатъ порастать. М. 348. Подъ чадиръ к бекр1а Въ рице диржи BHBia Полна рамна раыа. ib. 388. Потеколъ к силенъ Дунафъ пороитъ, Понесолъ к злата чаша в и т . ib. 511. Заиграло юнако&о сдрце, Како вино во стребрена чаша, Как paxia во злата ни ша, ib. 514.
1
В и к о м ъ нар. на-крикъ; встречается въ тавтологическом танш съ гл. викамъ: Викумъ викаше мало-то моме. М. 636.
соче
В и к ъ с. ж. громый зовъ, кликъ, порывистый врикъ (син. кр*Ьсъкъ): Родители пол уд* вал и си д*тца-та съ свои-ты вывове, карашя или клятвы. Ж. Д. 1869 р . 108. Всичкы съ единогласны выкове псках& пспълнете-то на ферманай. 1873р. ?85. До насъ достигаше сано олелеченк отъ жена, плачь отъ д^тца и вывъ отъ мижи. ib. 1874 р . 119. Говедарьтъ п вучета-та съ викъ, крясакъ п лаянпе тичять поди-