* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 213 — Веселгь пр. В е с е л и ч ъ в ъ ум.: 1) веселый: Весели са юнак, с юнаци, Че с тебе гора к весела, За тебе планина весела. Д. 24, 45— 47. Аз u поисках една ябълва Ти не ми даде нн весел поглед. ib. 62 6—7. Като виде Райна по весели, тя &и вааа (пользуясь добрым* ду­ г хом* Р., она заговорила). Р . 66. Съ спчките беше (това момиченце) добра, нилушка, веселичка, като кадинва. 3. 66. ДругарнгЬ хвьрлпха по една две равгёки и, като са поназдрависахв, Милчу веселичко ре­ чи. Зк. 177. 2) свежШ {^не увядшги" о растенш): На зарань-та взиийть паница-та, пр-Ьгл&Ьдать листа-та, п кое-то отъ техъ е неповрЬдено и весело—заключявать, че оня, на кого-то принадлежи, ще биде здравъ презъ всичви-ти години, а кое-то отъ техъ сняжюрисало и не весело—стопанпнъ-тъ му ще бидн нездравъ презъ всички-ти години, а може и да умре. Ч. 31. В е с е л » гл. дл. радую, утешаю. В е с е л * с а радуюсь, веселюсь: Весели са юнак с юнаци. Д. 24, 45. Доста си ний походихмы... До­ ста си хора плашихми, Доста си гора веселихмп. ib. 28, 53. 56—57. Ана Tie колку ми шкетъ, Толку пойке ми се веселеетъ. М. 81. По­ дирь като всички ся по-веселилн неколко чяса съ разны игры н съ песны, Зонда каза на Анина. X. 7, 120. Танъ сладкопойно славейче Въ градинка върху калинка Весели нладо девойче. Л. Д. 1875 р . 121. Вино баба весели. Ч. 134. В е с к а нар. во всемъ, весьма, очень: Струва й ся бащина-ти каща неприятна, а на годеникъ-тъ, ако въ случай и по-долня, веска й ся ревне и милее за каща-та му и за всичкы-гё ну пригЬжаша. Ч. 69. В е с т н и к а р с т в о с. с. журналистика: Наше-то вестникарство са е сирело на 3 * 4 вестника издавали по еднъжьвъцела седмица. Л. Д. 1870 р. НО. В е с т н и к а р ъ с. м. журналиста: Вестнпкаре-те съ печала-та иена да править сарае въ Цариградъ, нъ щать да издавать вЪстницыты си по два-пати по три-пати въ неделк-та все съ по-новы работы пакъ за насъ. Л. Д. 1869 р. 231—232. В * с т н и к ъ с. м. газета: Кое политичесвы вестницы, кое пери­ одически сппсашя започеналы са да излизать на наппй языкъ о т ъ 1845 год. и до сега броимъ всичко 86 такывы вестницы, нъ за ала наш» честь, или по-добре да го кажемъ напив срамота, отъ ненаретето нн всичкы-ты унреха като недоносцы, кой на 2—3 месяцы, кой едва годинясалъ, кой недочякалъ до т р е т си година. Л. Д. 1869 р . 229-230.