* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
BtCTft и. дл. возвещаю: Тамъ истичя и лей Марица СрЪброивина-та е воднцд, Врядъ за драгость цвЪтъ цьвти, Рай-блаженстве намъ вести. Л. Д. 1875 р . 120. В ^ т к а с. ж. ветка. В * т ч е ум.: На место израсте дре&о ки па ро* о Со коренъ фатило зема Каравлашка, Со ветка фатило широка на&ня. М. 165. Девойче оре&о&о ветче, босндько&о кивче! ib. 308.
В е т р * Н Ъ имя соб. горы. Л. Д. 1876 стр. 132.
В4треиь 14. дл. ср. знач. испаряюсь: Пластъ-тъ отъ мокрота възъ лице-то на мясо-то пропуща въздуха н допуща на вода-та да в*трее. нъ не оставя мясо-то да шюпне та да земе да гные. Л. Д. 1869 р . 213. Друзи искарвать електричество-то отъ ветреше-то на вода-та по земно-то лице. ib. 81. В е т р и л о с. с. 1) вееръ: Една подобна като на ветрило система отъ распраснатн била (било). Л. Д. 1874 р . 229. 2) парусъ: ВвдЪхъ на далеко единъ налъкъ корабль съ распространи ветрила. X Ц 161. И тъй нагласихъ ладйчето волкото бе възможно no-добре; турихъ ну мачта и ветрило. PC. 81. Триста гемин минаха, Съ триста мц бели ветрила, Най—напредъ Стоянъ варвеше,—Черно ну беше ветрило. 3. 142. В Ъ т р о в и т а эпит. самовилы: Куледу Богу нолба да са ноли, Да си пратп вятрувита Саиувила. Вв. 6. В Ф т р у ш в а (ср. внхрушка) с. ж. буря: Свиха се, Стойно, завиха Две силни вилни ветрушкн М. 20. Много страшната тая в?трушка дьржа шесть дева, п завлечи кораба далечъ отъ патя му РА. 15. В е т ъ р л и в ъ пр. ветряный (о времени): Последнн-те дни отъ Марта се внкаетъ бабинп дно, кон обикновено сетъ студени п ветарливп. М. р . 523. В & т ъ р н и ч я в ъ пр. ветреный (о человеке): Духъ-тъ на д*тцдта лантп вамъ чюдны, смешны, вЪтърничдвы и пакостливы работы. I . Д. 1876 р . 96. Изменява ся, като п?>$зь Марта вр.емя-то. Казвать за ветарнпчавы-те и непостоянны-те люде. 4.165. Да та нави господъ отъ неразбранъ човевъ и отъ ветарначева жена. 3. 99, Ср. сл. врьтливъ. В е т ъ р ъ с. м. В 4 т р и е с. с. В * т ( е ) р у ш к а (ем. выше) В е т р и щ е с. с. вихрь, атмосферичесшй демонъ, вЪтеръ В * т р е ц ъ ум. В * т р о в е мн. 1) ветеръ: Задули са ду гулями вятрове... Пу вятровя са пзлллп ду тямни магли.., Чи ни са вятровя и магди, Амъ са ду юди и сановпли. В. S. 9> 1. 3. 19—20. Духна ке ветрец, полшн
ч