* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 208 — веке ни са додФк От бащини ни наргази, От ДБДОВИ ии навази. Д. 19, 67—69. Голема лова н у сни хванвли, Три мЪсеци го сни чували, Но ела та си го земств Че ще веке да го изпущим. ib. 27, 66—69. Дано ни душа излЪзе Че веке ни са додЬя, ib. 71, 42—43. Какъ са веке избЪлиха, Излегоха н си дрехи наденаха. В. S. 10, 81—82. Ели ти св веке здодеило Мене боленъ, сестро, гледаеки, Или дворк, сестро, нетееки? М. 154. Мошне горко на него паднало, Защо веке не к живо брате, ib. 159. Веке ну c i здодеало. ib. 183. Стани ни, стани галена Радо, Век* c i , Радо, пладнина стори. ib. 507. На вторы аать наскоро орать подьлбоко, а на трЪты в?вы, колко ноже да задълбае рало Пк. 51. (Чрьвейчета), къту ся наедать донасыта, приставать вФкы отъ бденья, ib. 65. Н*Ькои си лозя давать еще пьрвак година илодъ, а нЬкон си вторак. Нъ трЪта» година берать вйкы гроздне доволно. ib. 73. Еажелъ ся казва собственно за увлаченое влъвно отъ лена я грьстия, кое съвивать вЪкы да предать на хурка. ib, 83. Тоя старъ адетъ въ рядка коща са веке прави в наше-то село; а въ село „Лащень" прави са въ сяка коща и сяка година. Ч. ИЗ. Слънце почнало 6 i да заходи Светлы си зары в4ки кршше. Гп. 32. Мене же вышерЪченъ старецъ Милво поглЪдна, сладко ж изрйче; „Сынко! азъ ти &сьмъ вЪвы отьцъ". Чядо свое мя той нар-Ьче! Гп. 103. Ама по единъ пать (свинче-то) исвочи изъ порта-та и ные не го видЬхме в*Ькй. Ж. Д. 1872 р. 166. Му б-Ьше омрьзнало В-БГСЬ да ги слуша. ib. р. 167. Посл^ спахии почнали да продавать на селцы ивста за нивы и лпвады кои вЪкы са& были гЬхни. Пк. 41. Дойдоха си вейке ду той бялъ Дунавъ. Вв. 6. 1 В е к и я имя соб. женщ. Расна Вевия порасна. D. S. 7, 4. В е в а с и — а & ш я р и * кылограннъ (1000 грамма). Ж. Д. 1875 р . XXXI, ВбКИЛИНЪ В е к и д ъ * (veM, s.a. Action desubstituer un uutre a sa place pour la gestion de ses affaires) с. м. наиБСтникъ: Схазннанъ, като си натакнилъ добрй дьржявата, оставилъ вевилъ на м-Ьстото си едного отъ найв-ЬриитЬ си впязове за да уиравлява царството сащо като него. ? I, 9. В & в у в а м ъ гл. дл. я в^чень: Работи като че щешь в^кувашь а бади честенъ и ноли ся Богу като че щешь умрешь утр*. Л. Д. 187Н р. 252. ВФкъ с. м. в*Ькъ, жизнь: Той що не йене, даишииъ, цел ива, Дай ми го, мили боже, на яве, Векъ да понинамъ, боже, с о с ъ не­ го. М. 340. Тая да зенанъ, мила нанве, с е в д а да поминанъ,—, векъ