* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 207 —
В е а ъ е. м. влванье: Бнннсало е бело Гнне Гвннле ле, У држшки веза зафашта, Гая ил е. В. 93. Катарина нее тика, Отишла е на дртшхнте, У дрвшхи вез(да) да зафашта. В. 59. 73. В е в а В е в у в а м ъ гл. дл. I) пеленаю: Роб инка везе нъжко дЬтенде, Та го отнесё на планпна-та. Д. 20—21. 2) вяжу; Ето теб* руса Огайо! Какъ св везитъ на велигденъ—на добаръ девъ. М. 5. Емъ си седитъ Яна, Шарепъ гергефъ везитъ. ib. 229. Риза везе Ма ра и урнекъ зафаща ib. 379. Три девойви Бугаркн; Една-та ни везе т е , Втора-та ни преде ше %Ь. 504. Ср. сл. рида. 3) привязываю: Данило в*Ьзва воньтъ си. 3. 66. Тая походна ваща са вЪава занЬхолко колове конто са набивать въ зенята. ib. 181. 4) связываю: Ние ще да те вЪжене и ще да та накараме насила да варвиигь сл^дъ назе. 3. 19. Вне не смеете да на в-Ьзвате и да ма водите изъ градътъ ка то мечка. ib. Пообвый го (дпте-то) какво-годно; не вйзвай го като злодвецъ. Ж. Д. 1869 р . 100. Иванчо захваналъ да вЪзва бохчн-те. 3. 258. 5) чарую, колдую наузани: Ти иди при д*Ьда Марка и помола го да нн помогне. Той и самъ е патилъ едно врене отъ магиоеннците. ДЪдо Христо го е „в*звалъ трипати. 3.131. Имамь верка работница Барто преднтъ. барго везитъ. М. 534.
г а
Вева (веза) Возы* (возя): везу, вожу: Ковчеже-то най-мъничко-то, Що го шест бивола возню. Д. 25, 33—34. Стар свекър иде от долу Кола-та вози за сноие. ib. 81,11—12. Млатъ Деспотъ сЬ возеше, Во две злати кораби Со свои-те сино&и. й . 584. Тогава почвать да вознлъ (кръхцы зкито) у дома си, товарище гы на кола така. Пк. 57. А за такава возитба пнать нарочны ритлы съ издадены и изострены дрьвчета надъ горное рвтловище, „ръжны* назъваены. ib. В*Ьйва с. ж. В е й ч и ц а ум. в-втка древесная, ростокъ: Пу зо лена гора какъ варвяха, Вейки утъ гора слушеха, Вейки колку сануковски валма. D. S. 10, 164-166. Тояга, коя има на стьбло си крагло изникнали вМкы, близо надъ коихъ к отсичать. Пк. 83. Ср. подъ сл. хурка. Деверь откьршва дв*Ь зелены вМчицы. ib. 126. В-вйкы-тй отъ сащото дьрво ножаха д а ии послужатъ найдобр*Ь за коигницы-Tf. PC. 63. Такыва бубы, кои-то са начнали да прждать, npinecn на особны в-Ьйкы врыпина. Д. Д. 1871 р . 197. В е к е 1) пар. сравн. ст. бол4е. В е к е щ б бол4с чймь: Прощавайте, чърни очи, Ви отъ меий и аз отвази, Че нема веке да ся првказвами. Д. 75, 14—17. Ето ти Тяшко вманк, Веке щ о можешь да носишь. М. 64. 2) союзъ уже: Тога веке с* отделило нлади. М. 68. Не сЬ буде веке що с* сторн. ib. 17. Хазни*ти да ни харижеш, Че
