* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 206 — кои-то ся въднло дивячь. У. 12. (Ор. ел. въдн). 2) быть въ обычае: Така ся к водило отъ старо вр&ме и въ хмндуско-то царство. Р . 168. Везкда с. ж. бровь: Удари го (коргиумъ) между две-rb очи Меж­ ду очи, между тднки вежди. Л. Д. 1876 р . 155. Твой-те вежи, как& морски шя&йцн. Ж. 88. Продавала с4& уба&а ЯнаЗа ТАНКИ веги четирнадесетъ (хиляди). Ж. 150 360. Вежди му черни гайтани, Уста му чешка сребарна, Очи му черни череши. ib. 323. Д. 60, 16. Со тиге очи шарени, Со тиге веги гайтени. Ж. 448. Тавсай му таксаЙ, номе, що ке му таксашъ,—, моме, цлрни-те очи, И погорни-те, моме, чатнали вежи, Да ти го да&итъ, номе, стребренн плрстенъ. ib. 485. Честя гора, во гора-та диви свини, край гора-та до две знш, край змш-тт два бунара (коси, вошки, вежи, очи). Ж. р. 532 (гот.). Сниль ти ки­ ска потгорела Натъ очи-те. натъ вежи-ти. ib. 578. Съ извиты вежды (взнесенома бровма). Р . 15. Това белило ся употреблява и за тегл!. нк в^жди-те. Това беше нагесническа-та купйка, коя-то дава лустро на лице-то и исписва хубаво вежди-те. Л. Д. 1874 р . 242. Сано Бълrapifl, зеня бедна Всякы отъ не» подига вежды! Гп. 117. Ср- сл. нахлопг*. П о д ъ в е ж д ы изъ подлобья: Мома-та, ако види некое на­ пето момче, тя го глЪда подъ вежды и като захласната го огвдва съ иоглЪдъ-тъ си, до като го изгуби и?ъ предъ очптЬ сн. Ч. 64. Ор. сл. вешка. у В е щ е с т в о с. с. любознательность; целы годины пять ся учихъ Вежество мое е& отличяваше! Бьрзо прочптанье научнхъ! Гп. 105. В*Ьзаница с. ж. увелъ: Той носилъ подъ НЫШННЦА една голе­ ма везаниц* съ работы, вон-то жена ну была накупила по чярпнакТА. Л. Д. то р. 176. В е э и р ъ * (vezir, s. ar. 2. ЖтШгс (Vetat^ vizir) с. м. высппй сановникъ О. П.: От-де IA зачу царя и везиря, Че си прати седемдесет паши. Д. 42. 6—7. Мома-та с най-верна-та следъ май к А СП ВЪ КАЩИ: за това ся и казва: моминство и везирство. Ч. 82. Ср. подъ сл. княгиня. Ч. 68. B t o s a с. ж. привязь: Отврьзвать ся в*Ьзкы-ты отъ присады-ты. Л. Д. 1870 р. 185. Везнть* {сете pour veznct, s. p. 1. Balance, Mbuchet) с. м. ве­ ски для тонкихъ измерений веса (напр. монеты): Вегнъ или тегло. Л. Д. 1872 р. 75. Зло съ кола, а добро съ впане нЬна (подобно: Болп>зт> приходить пудами, а выходить золотниками). Ч. 162.