* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 181 — сд я научися, Излеа адата бвклица, ib. 117. Па налей злата баклида Съ това ли внно червено. ib. 130. Това ся твори отъ стапан&а сутрЪ, рано, прЬди да трьгнн нажь и на нива, къту ну вриготввть прЪсанчлна питии, печени кокошка, и бъклица вина. Пк. 52. Като ся на-» ядатъ в нап1ятъ, на кои-то слугувать ергеиы-тЬ отъ тЬхъ единъ взина канискы-гв и едни паничка, а другъ баклица съсъ вино и едни чинив. Ч. 15. Щонъ ся понаядать, вейка съ бакляца-та въ рака иде при други, подаде й баклица-та, и й каже да поняне: бащи и, майка я, ако ниа умрЪли братсв, или сестры, илинЬкое отъ дЬтца-та и—Тай и тя сл-Ьдъ крьстете-то и сл-Ьдъ думы-гЬ: „Богъ да гы& прости*, nieмалво отъ вино-то и повьрнать баклици-rb си. Ч. 45. ТЪзн баклицп (на черкуванге-то) пр-Ькарвать народъ едни по еднд, за да nie вся­ кий отъ вино-то на всякого. Ч. 46. Мнозина отъ сеДенйт-Ь, кбй съ бавърче, кой съ бъкличка нададоха. Зк. 39. Сякый го здрависва и" c&aift му отдава пълна бъклица (на Свп>тогортъ-тъ). ib- 95. Ср. подъ сл. пр&Ьливкы, кръстщ ся. Сличи сербскую чутуру, сосудъ аналошческгй болгарской бъклицЬ у Даничича. В. 17, 111. г Б ъ т д и в а м ъ с а гл. дл. болтаюсь, колышусь: Едно млЪко. кое­ то са батднка насамъ нататъкъ въ виня-то последствие на причи­ нено-то безпокойствие отъ вашки-гЬ. Ж. Д. 1875 р . 91. Б ъ х к а нар. конечно, прямо: H i , отче! Ще видишь самъ са! Тань к бъхма за тебе да ся гагвмишь н прочувапть (Тамъ тебп> бы краситься и славиться). Р. 41. Въхтиь гл. дл, бью, колочу, ударяю, ломаю, мучу: Обаче тя дохожда сЬка сутрена при мене, да ма бахте съ волската жила. X. Г, 96. Мапосницата бъхтва безъ йилость младдятъ царь, ib. 98. Да не та е бъхтала нЬкоя, за некого си. Ты зере поотплащашь, ама п бой идешь по някогашь. 3. 181. Бъхтя ся, като вода о брЪгъ. Ч. 132. Кога-то ся изред1отъ сичкы-гЬ си пилета ше загони орелъ-а п ше бяга напрЬдъ; а като го стигнатъ и го хватятъ ше го навалштъ сичкы, ше го мачкатъ, ше го бахтотъ, ше го натискатъ. ib. 106. Сл*дъ студенытЬ трьпкы, конто го бахтаха пов*Ьче отъ два часа, дойде му твьрд* гол-Ьма горещнна. РА. 78. "АЕю? яоХткдд etvai 6 тоХтк&. &тгпроцбу тоО тгаХшо{ЗоиХтарои т& трбсла! казвать безъ да гы бахтн СЪВ*БСТЬ за безчьст1е. Гп. 195 Употребляясь съ постоянным* сбъектолтъ глава-та глаголъ б ъ х т означаешь, тотдественно съ русскимъ, ломать голову: С4кы си бъхтяше глава-та за да налучи дали к Све* налдъ, или самы-атъ Святославъ. Р 146. Б ъ х т » с а мучусь, бьюсь: ДодЪ да натъкнк тази машина бахтахъ ся напстина ц*Ьла недЪлк.