* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 160 — (Le mot seal bouiownm Ш une invitation depelitesst qu&on emploie en toute occasion* Ainsi le maitre de la maison dit a son bote bouiourun ж Vinvitant a entrer chet lui, ou a en sorter алее lut ou, a table, a accepter ce qu4l lui prdsente) пожалуйте! пойдите! Чор- Буюряь* баджи ИБВЫКЪДЪ „буюръ!" Сторило му са че нЬкой чюка на враяа-та. X Д. 1870 р. 173. Бъбрк и. дл. болтаю, ворчу, бранюсь: Умно-то е да ся не ос~ ставя да ся нлопше и л бъбре при болны. Л. Д. 1871 р . 120. Пака, като тарне воприварче (кфа ся. бабре). Ч. 21$. Скрьца, като неподмазанъ влупъ (Бабрн, кара ся). ib. 223. „Охъ, д*те, д*те!* бабрбше мона и нспровождаше я по врдо. 3. 81. Иванка е срамежлива, много же бъбрн^ нь като кажи едва дуна, казва я на Micro, Зн. 169. Ср. подъ сл. пангалъ. 3. 258. Бъзавъ с. м. произв. отъ бъзъ: Напрйдъ хамбарътъ той б* спустилъ дълга стряха, като чардакъ, на кого 64 натрупалъ пгуналакъ, бавакъ в трьнакъ; подъ този чардакъ стояха СИЧКПГБ зенледЬльчески орад1я. Зк- 166. бузина (sambucus): Що ти рука-та цириса На базу на пупаряну, На царвяна парстица? D. S. 7, 42—44. ЦвЪтове, като^ отъ липа, свирчовина (бъеъ), лай-кучка., ся осушявать и скатвать да ся намирать въ кдщи. Л. Д. 1870 р . 184. Сл*зъ, липовъ дв-Ьтъ, бъздъ, синчедь, ружя. ib. 1871 р. 139. Попаренъ бъздовъ ЦВ"БТЪ. ib р . 136. Отъ глава до нодзе и» онапшатъ, со секаквн треви, напр. со бозъ и др. М> РУ 524. Това монече го накычюватъ съ быдк (повечето бозъ). Ч. ИЗ. Да-шршь сто драма топъдъ чяй отъ липовъ ялн бъздовъ цвйтъ. Л. Д. 1869 р . 217. Ср. подъ сл. пеперуга. Ч. ИЗ. с. м. r Бъзъ Бъзье между дурными травами поминаетъ Раковскш Пк. 54. &(Ср. подъ сл. тр4ва). с. м. цилиндрический резъ плечо,, или въ рукцхъ) Въ зимно боченокъ, носимый на ЦЕНИ (чевремя въ студъ, долЪдннца T p i баше да ходи за. вода, на день по три пагЬ съ тежьвъ бъкелъ н а рано, на когото синджиритгЬ са винваха въ мягвнт* в н4?а. Зк. 105. Мипчо! нарами бъкелъта и дди донеси отъ онзива влайцъ.вода. Зк. 9. Във лица с ж. деревинный жбанчивъ чечевицеобразной ф о р к в : Цаточп жълта здравица У тад, жъдуа бъкддца.^. 34У i—5. Ца сн влез н земници, Наточи виночервено, ЦалЬй жъдта бъадида, Марку св^тба д а посрещнеш. ib. 45, 45—48. Лазаръ сд богу молеше: „Боже де, мили божеле! Стори ми, боже, направи Браст-о ми жалта б^влица, Постидка-та ни добаръ конь!" М. 100. (Майка) даде го младо златарче. Учи— 1 Бъведо