* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
—
t
ICO
—
наименованы ррфшго дл* злаков*
жучка: ПосЬто-то е вече иаадЪно,
,н хр отъ охлюви, брдибари и червей. Ж. Д. 1876 р . 58, 2) переносно о кадри?*» неотвязной мысли; Тя мха въ главд-ти си брдобарчета и въ Н^ЙНА-Т* КАЩА в$е тр$бва да МАТЯТЬ гаргы. V?. X 2S70 p. 17$. ,Д?до Дв$тко б&Ь.ще единъ отъ ониехора, конто носатъ въ главите ся не йрдмбалчета, а унъ н разумъ. 3. 83. Въ главата ну СА са сибрале вече голЗ^о число бримбадчета, конго му не давать да засни по Ц&Ьла мощь. ib. 291. 3) переносно о пустозвон* и дармоед*; Ни една земя цодъ ясцото небо не е хранила толкова безполезни бриибале и толкова безсов$стни харамо$дци, кол кото Ром АЛИЯ. 3. 276. Б р ъ э г а к Врънчьь гл. дл. 1) жузжу: Я иди, Босуле, я иди, Най ньрва мьрша да станешь, Долчина да испьлнишь, Черни-те орли да влечешь, Зелени мухи да бръмчить. Ч. 284. Комарете брипч^ле нале во и надоено. 3. 194. А татакъ—изнежду высокШ шюбракъ са мерджелеятъ кошарки отъ трьвви, д* брьнчали неуиорини работни пчели. Зк. 7. 2) брянчу: Отъ ученичките само една на стогЬхъ изучва свирнята колко-годе сносно а другите 99 бринчатъ въ ушите на своите ближни САвсйнъ немилостиво. 3. 203.
г
Б р ъ н а с. ж. губа (син. устий, джюна. жуна): Кръвь-та прави да ни ся видять червены брьны-ты (джюны-ты), языкъ-тъ, бузы-ты. Ж. Д. 1869 р . 86. Горня-то брьна. ib. 1871 р . 121. Очн-т* слъзять, брь ны-ты посинявать, пйя-та отичя. ib. p. 134 Tin CTpynie по лице-то избивать най-много по бузы-ты, по брьны-ты и по клепкы-ты. ib. 1871 р . 139. Товеда-та зачто-то грызить тр^вд-тд сано съ брьны-ты си, трйбува да ся пущаТь на папш въ ВЫСОКА тр$вд. ib. 1873 р. 276.
%
Б р ъ н и к а м ъ побочная форма гл. бръкамъ сь учащ. значетелгы
Нуждно ли е сега да са подали тази масса (оть сварени-тгъ парцали за въ хартия-ma) или не, наливать я въ начета и я бдрникатъ не престанно 4—5 часове. Ж. Д. 1875 р . 114. Б р ь ( и ) н к а с. ж. петля: И защото имаха вЪке ВСИЧКЫ-ГЁ потр-вбны за нея работа, сирЬчь гвозд1е, верига, витла брьнкы и железны съчева всякакви, начнаха завчасъ дЬлото (вратня-та). РА. 165.
г
Б р ъ н в а л в а с. ж. погремушка: Купнму брьнкалкд и пусти го да брьнка. Ч. 178. Б р ъ н г ш с с. ж. порицательный эпитетъ старухи: Единъ день като сн с*Ьд4хъ въ К А Щ * ненадЪйно дохожда една дърта брьнйя, коя по др^хитЬ и по хортуваше-то стори ся да е нЬкоя благородна; съ мно-