* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 159 — м и «шкапи камьше. какво-то ея варовитвугн, то толкова не брька (т. е., не лтшаешь, пускай будешь такъ). 1871 245. Работник*, ков-то брька и ноон валь, не зима за плат* колко-то едннъ зндарь. й . р . 204. Хайде на вачемавъ, *е са лесно брька—н десно са глита. 7. 136, Има нЬков, кои-то ся водить за носа отъ Грькынк, а пакъ друга, на коя-то брька въ моэъка Влахыня. Ж. Д. 1869 р . 222. Еакъ сн дочу нейнн-отъ ннлни синь, Телнлъ сн викна ниэъ града Солуна, Телялъ викна майсторъ бирка. М. 571. 3) заблуждаюсь. Много брь­ кать Tin, кои-то ся облагать на ума на дЬте-то. Ж. Д. 1872 р . 148. Б р ъ к а н ъ о а 1) общаюсь: „Варай, варай, висте биле! Bie съ тирци не се б&ркате, Bie съ Христини не се б&ркате, Дона седишъ викввида. В. 27. Варай, варай, висте биле!—На джанКа не отивате, Сосъ н а ш не се б&ркате. ib. 256. 2) волнуюсь; кувыркуюсь (—прЪзъ главата): Хайдате да и водиме, Д4ну са боарка б*лъ Дунавъ. Ч. 325. ? о ra-то са кинатъ въ това святилище, то покдонниците са брдкн,ова*щ> ври нити прйзъ главата. 3. 40. Б р ъ в о т н я с. ж. 1) путаница: А за да не стане неново брькотгя отъ 11-гЬ минуты, нарядили и ва нанрЬдъ да си нввьрлить но три дни прйзъ всявы 400 годины. Ж. Д. 1869 р 2. Банкы-ты за народа подавать на земедЬлцы и занаятчш леснины да си врыпять работи-т& безъ прЬкъсванк и безъ брькотш. ib. 1874 р , 221. Медици-те тирсиле такива вещества, конто, като произв4датъ биркотия въ гЬлото, да изгонатъ оние бнркотии, конто е произвела бод4стьта, сл4д. едната биркотия да надвие на другата и да я изгони изъ т4лото. 3. 22. 2) интрига: Ти е вьрвЪла по стъпкыгЬ на дыцеря си, а ноже да е слЪдвала и СНЧКЫГБ нашы бьркотш (unserm ganeen Anschlage). Э. Г. 56. Днесь се захвана тъзи бьркопя (Heute begann das BubenstUch). ib. 59. 9 Б р ъ д о к ъ с. м. сор.ъ:—Береетъ бирлокъ, напр. сено, со лющенчина или трески смешано, и го фирляетъ въ оганъ шептаещемъ нещо. Ж . р. 523. (ср. подъ сл. Водици). Б р ъ м б а р ъ с. м. Б р ъ м б д и ч е Б р ъ м б а р ч е ум. 1) жукъ: Ми пущилн цирни бумбаръ, Дан ке волка ми го дупнитъ, Дан ве волкъ ни воза тератъ. М. 268. Телали б^хи бръмбари. Д. 87, 15. Ако бы вс&ва муха недъ брала, брънбаръ-тъ бы набралъ вай много. Ч. 126. (поел.) Еоиаръ дрьва носилъ, Муха вода носеше, Брьнбалъ огнь кла­ д е т е , ib. 184. СтрЬла забръмчи като череиъ бръмбарь Р . 194. Наср-Ьща инъ в*рвн единъ бримбалъ.—„Ти бримбалъ ли си?" го понитале иоиичета.—„Азъ САМЪ бримбалъ", отговорилъ брнмбалъ-тъ.—„А защо си бр&мбалъ?"—„Зашото брлнча . 3. 376. Употребляется и какъ 1 9 а