* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 158 — и aptsb пльаяды, блязо дЬ пихннто уище *ь ядвяицн н съставя видь трыдгла. То дрьвце е забито тамо да не оставя радо да ся разтваря. Як. 49Б р ъ в а н ъ гл. дл, ср. значен1я. В р ъ в н * гл. св. БърКЛЯКЪ гл. дл. Бр&НОВанъ гл. учащ. 1) запускаю (руку), ищу, роюсь; (См. подъ сл. бахуръ). ТАЙ той дойде сь половинъ изненощели крачки предъ жел&зна-та сн врата, бр&кна пасторски презъ дупкн-rt н ей отвори врата-та. Ж. Д. 1875 р . 150. Я бръкни си в десна пазуха, Извади върпа ленена. Д. 49, 23—24. Че сн бръкних у пайвичва Че язвадих тънка Hpisa. ib 59, 6—7, Бръкн* си Даняи в пазви, Тежкв си йе не рн отпаса. ib. 25, 25—26. Ръка-та да ни развръжите Ръка-тайоще дЪсна-та, Да бръкни в коюн-джобови, Злато сахатче да извадк. Л . 26 51—52. Малко момче в ендкик бръкни Та нзвада до дв* кърпи. ib. 33) 23—24. Да полегненъ дпвоОки на ръка, Да н бъркнен у десна пазуха, ib. 38, 12—13. Да ти кажен как ке с нона да спили, Да й бъркаш у десна дазуха. ib. 43—44. Брякни си въ златни джеоовн, Извади вирпа дьолбенка. М. 108. Поел* това навыти вриняци около повазателный нрьстъ брьква си въ устнда-та ну (на дптение-то), та си язваадать лигы-ты. Ж. Д. 1870 р . 92. Плъхътъ утишддъ ирйзъ нушти, ти си натупплъ уцапшд-ти въ чирвенъ пиперъ и ути пиклъ та н> бриклилъ въ нусАТъ на чюрбаджЬнтъ си и той киту кихнилъ, котки-тд грабнува кутШк*-т*. Ч. 251. Пазухи ну б&ркамъ Като во кдлина. М. 283. Стонна баратъ, стоила ненатъ, Вино бирка, не с* найде. ib. 255. Чин& не, боже, малко пиде, Сино пиле кукавица, Да сн летамъ пр буки-те, Да си бдркамъ моя брата,—боленъ Стоянъ. ib. 13. Свекирва ти отъ ридъ на ридъ оке, На ридъ оде, 3Mia си бирка, Рнбникъ да прави (злая свекровь ищетг змгя въ рыбный пирогъ). М. 253. Кой брька въ гюбре-то, нему и вонЗиать рицЪ-гЬ. Кой брька въ недъ~ тъ, той си облизва прьсте-то. Ч. 172. Ей селяни, селяни виетове! Са ми моми, сами врага биркатъ. М. 601. Войникъ юнакъ мома сака—, мома бирка, Мома не го аресува. ib. 186. Фати баба да го биркатъ Да го бирка, да са плаче, Да си вика со гласове: „Камо ми го пеливан-отъ!" ib. 276. Петъ сестрички сЬ биркаетъ и не можетъ да оЬ стигнбтъ (игли отъ чораби. т. е. чулочныя спицы), ib. р. 530. (гот.). 2) вмЪшиваю(сь), нйшаю, нучу, смущаю: Че вещицы могдть да.си брькать въ божи-ты работы. Ж. Д. 1872 р . 117. Георпй ся бояапе да не бы да дойдитъ да му бръкитъ (Боясь присутствг&я при короли, сы новей его). Р. 9. Та си биркна при млади сейсани, Пра&у тиргатъ во Кднсура града. М. 147. Па ся тури вода-та на огня До пять минуты и ся брькать трицы-ты. Ж. Д. 1871р. 236. Аво е подзен*-тъ отъ иЬf
у