* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 129 — В о в о & к ц а названо ружье изъ впапкц бузины, которымъ владгъетъ ракъ въ шутливомъ эпизодгь изъ окивотнаго эпоса Болхаръ (ср. сл. бъэъ). (Ране осмокраче) Сн истлргна сабя шаварл1а, Да поеечитъ жаба кречанога; Си истдргна пушка бозо&ица, Да отепатъ вречаиога. М. 22. Б о й * (ЪоТ. s. t. Taille, stature) с. м. ростъ: Царевица-та тука на растъ (бой) достига 9 аршина. Ж. Д. 1871 р . 111. Пл4тъ обично ё высокъ единъ челов&Ьчьскый стасъ (бой). Пк. 34. Даль ну Господь бой, а не даль му умъ. Ч. 150. Тие хора иматъ плосакъ носъ, високи ск]/ли криви врака и необнкновенно малакъ бой. 3. 5. Кажи ми ти, мола ти са, чула ли си и видела ли сн нЬкога такова чудо, щото св^к&рвата да восн „дкската" на фурната, да м*си хл4бъ да готви и да ходи на вода? Засрами са баремъ отъ бойятъ си. Помни мойте дум и; ако си такава, то нЬма да видишь на тоя свт>тъ добро и веселие! ib. 99. Отъ бойятъ му и отъ развитие-то на тЬлото му тие познале, че той има оть 18 до 20 годинъ. ib. 149. На седма та година храстекътъ достига ю чов&Ьчески бой. ib. 263. Ср. подъ сл. св. Андрей. 51 47. г Б о й с. м. 1) бой, война (син. войска, дженкъ): Книга ми пратих& до Московска кралица, Да си изл*Ьзи на бой да ся бию Д. 42. 13—14. Бой ми ся е била (Московска кралица) три дни и три кощи, ib. 23. Отъ тыя рядъ калугеркы, кога чюиьть НЬГД*Б бой, отивать на бойно-то поле. Ж. Д. 1869 р . 225. Порадп к о * причин* с* ставали и боюве между имъ. БС. р . 12. Германски-гЬ ijapie имъ помагаха въ тЬхни-тЬ боюве противъ вьишни-тЬ имъ нeпpiятeли. Ж. Д. 1873 р . 138. Търговцптв оть Ин;ця, по причина на бойовегв д*вто имаше татъкъ, не дойдоха да купуватъ (коприна). X. J, 177. 2) побои: Не стигна ли ти бой да тя 6iaTb По б*Ьли рлще, по равна снлга. Ж. 136. Затваряше и бой нека ся земдть на помощь. Ж. Д. 1869 р . 119. Вхрнале са у гЬхъ-си съ надути отъ бой очи. ib. 1876 р . 181. „Ама 6ie ли васъ даскалътъ?" „Той не ни 6ie хичъ, дядо. той казва чи боятъ былъ даденъ за магарето"- Зк 33> Той мислилъ да ти удари единъ добаръ бой, но не поискалъ да ми развали кефъ. 3. 210. Б о й л и щ е с. с. поле битвы: Храборно ч Ькахъ азъ бойлище! Гп. 33. Храбро д& умр*БМЫ танъ в& бойлище! ib. 42. Войдги* пр. произв. отъ бой*—въ ростъ человека: Дълга пушка бойлня. Д. 18, 24; 41, 29. Продаде си пушка бойл1а. Д. 31, 13. Имамь ли сабя френпя, И ддлга пушка буйл1а? М. 81. Кой ще ти носи д&лга-та пушка Войл1я, хайдутъ Белко, бойл1а? ib. 215. А дигна пушки бойлш, Деветъ сеймени удари; Па фърли пушка бойл1я. 7. 284. Б о й н о п о л е тоже что бойлище Ж. Д. 1875 р . 145. Учен. Зап., Болг. сл. 9 г