* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 130 — В о к л у ж ъ * (boqlyq, s. t. Fumier. saletS) с. м. вавоаная куча (син. бунище): Стари кокошки, кой-то с* принудени какво-то наме рять въ двора съ това да са нахраиятъ ш какво-то ненадейно слу¬ чать на боклука—таквнзъ вокошхи не са виявдатъ у Франция. Ж. Д 1875 р . 84. Както е петелъ на боклукъ пьрвп надъ кокошкы-т4, тъй и зеть-ть е пьрвъ въ ЦЬЛА-ТА свадбк, &т. е. „косяръ като петель". 7. 84. Кюдъ—боклукъ така са нарича, защото КазанлАчене хвАргатъ на «това мйсто п?пельта си; ако прекрлстиме това н&всто на болгар ски езикъ, то ще да добиеие пЗшелено поле. 3. 209. Ср. подъ сл. рнк, нехелк. Б о л е П о - б о л е Н а й - б о л е (по мъотнымъ говорамь, преим. люкедонскимъ, вм. по-добртз. Ср. срб. больи melior 1) нар. лучше: Татаране ле, брайноле! Боле си мене погуби, Не обирай ни сребро-то Сре бро-то и нанизно-то, Че е отъ село собирано. М. 93. Боле нива-та ождни, Суръ еленъ недей утрепва. ib. 131. Знанъ, лудо, внанъ, нема що да чина. Една майка имамъ, болк да к немамъ; Она не ме пуща вонкз да излезамъ, Въ градина да влезамъ,. витки да наберамъ, гЬ. 378. Е квчинл, до три кнчинд! Нови да имъ трошете, Усилно вного к&рвъ ке се чини, Поболе главе имъ скинете, Тогай имъ те скинаха главите. В. 303. Поболе. кралю, ойскя да слберешъ (Oest mieux—) Та не харну да си гу дучакашъ, Чи ке ти 8еме сита земя. Вв. 4. Ле ле, Марко, леле, мили сыну! Болт;, сыну, на дворн му иди, Неглн, сы ну, тува да го чекашъ. Ч. 100. БожЬ голЬмъ залъгъ да изйдешь, не жели гол^м* дум* да продумашь. Ч. 131. Коя гора отъ коя по-бол4? Дал елхова, или брьшлянова! Най-болт> к гора брьшлянова, Аль не може сама да is бдде: Возвива се возъ гора елхова. Ч. 335. 2) упо требительна вм. частицы по, служащей 3HaMenieMb сравнена Некан (джлга-vna пушка) носить той Айдутъ Велко, Защо к болк юнакъ (вм. по-юнакъ; ср. сл. юнакъ) отъ мене. М. 217,
t 1
БолгЬдство (вм. болерство) с. с. боярское cociOBie: Сплетни и сводове (въ Полш^) конто лесно МОГОХА да употрЪбять неразбраното бол&Ьдство като ордд1е за погыбель на Полш*. Ж. Д. 1872 р . 218.
}
Б о л е д у в а м ъ гл. дл. бол*Ью: А то ё доста причина да болйдува у насъ буба-та повече, отъ колкото у прад4довско-то си отечество. Ж. Д. 1874 р . 184. Партений си дава оставка-та отъ Епархия-та по причина на бол&вдувание-то. ib. 1876 р . 4. Защо ми не отговаряшь по не съ една думыца? отд4 пройсхожда това? дали отъ много болЬдуваи1е и слабость, или мя вечь иамрази? X. 7, 92. Толкова вр&мя пять, съ толкова МАКИ, СЪ бол*Ьдуванье. Зк. 134.
