* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 124
-
деше. ib. Х2, 17—18. Има и други равначки вадове, на кои-то колелата наместо остри да с*, гЬхна-та крайща сд съ бодлн, наречени бодливн равначки валове. Ж. Д. 1876 р . 68. Да испълни н^матето на жел$зни бодлн за стр^лыт* си. РА. 67. Азъ 6*хъ като таралешъ обл?канъ съ будили и тръше околоврьсъ. X. П. 46. Т4ви полета досега покрыты отъ трьнье н бодилы (de ronces et d^pines). Т. 211. ПтиЦЫГБ не whtixa. никога въ тъзи зема испълнена отъ трьнье и буднлы
(Mriss4$ de ronces et Repines), ib. 292. 2) назе. колючей травы бодилье, бодльача). Ср. подъ сл. трйва (плевело). Пк. 54. (ерб.
В о д к а с. ж. 1) (сын. топлшка) булавка: Не трЪбва нищо да ся забожда до дрешкы-ты на дйте-то съ бодкж (топлШк*). Ж. Д. 1870р. 101. 2) (син. остенъ) бичъ: Селенинъ-тъ криво ляво си впр&гна воло в и й , потьрколи са въ празднигЬ кола и хайди назадь, безъ пари, безъ бодка. Зк. 87. В о д л и в ъ пр. волючШ: Защо той новъ пять е покритъ отъ ед на бодлива гора, ИАЛНА СЪ трлне на единъ метръ височина. Ж. Д. 1876 р . 129. A 6 i обло и имаше нЪкоя чьрупка тлъста п бодлива.
РА. 86.
В о д р ъ пр. находчивый: Хамалинатъ. макаръ че звашето му б*Ьше просто, обаче 6ime иного бодръ н глумедъ, X. I , 107. В о д ъ с. м. 1) игла и ея стежка: Абадж1а * р*Ькълъ „сестрицеле иглпцеле", па удри несмысленно по хылядо боде за пар*, а кога дойде вёчеръ, той не искаралъ ни за хлйбъ. Ж. Д. 1869 р . 172. Компасъ ся нарича единъ околчастый дьрвеный ковчежецъ (купйка) съ стякленя захлупкж, на кого-то по средх-т* ся вьрти постоянна стрел ка, намазана съ магнить на остроконечный бодъ. I . 240. 2) ocTpie, лезв1е: Подай мя, мамо, ножове, Сисъ дванадесе бодове, М. 133. Ср сл. остенъ, братъ. В О Д А гл. дл. В О Д Н А гл: св. 1) волю, вонзаю, бодаю, Какво азъ бодя тЬ зъмйи, Тъй да се бодят иргени за Радка, мома хубава. Д. 12. 20—22. Бол&Ьн лежи, зл4 умира От девет рани крошумени, Десета-та с нож боднята. ib. 40, 2—4. Тамъ дека мома иредеше, Тешка •c дремка нападна, Буднала фурка въ пепел-отъ, Да, легна мома, да заf спа. М. 281. Брада-та ме боди, Като ежовина. ib. 283. Шило боднло, низъ гора ходило, трагъ не оставило (пчела), ib. р. 532 (гот.). Брадата му боди, като паламида. Ч. 136: Съ богатъ да ся не карашь. съ рогатъ да ся не бодешь, съ келявъ да ся не боришь. ib. 224. Та трЪбва да ся пригляда, да го (дете-то) не боде нЬщо или да го хапе никоя гадь. Ж. Д. 1870 р . 94. Шюшнете боде въ уши-ты на болны. ib. 1871 р . 120. Добытъкъ-тъ става лошь и лпхъ, та рига, боде, хапе
