* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 123 — в^чно сбогомъ (un 4ternel adieu), ib. 116. Поел* си отиде безъ да pt*e с&Богомь. Л. Д. 1875 р . 185. Съ Богомъ, Анджело; подойди н?кой я*гъ и прй иенё дол*Ь. ib. р . 148. Иди збоГомъ. Ч. 164. „Оставн съ Богомъ, брать ми Никола!* — Айде сосъ здрав!е хкбава Ана!* В. 212. Добро утро, стара Майко!"—„Дай Богъ добро, мили сынк!" ib. 331. Имамы дребнанЪжна д$чица Нат*хъ ся пашо! милость стори! Не гы на кл-вт& уставяй вдовиц*! На права Бога (противъ Бога пра­ ведного) смьрть тн не твори! Гп. 39. Милчю си е патилъ много п*те, на права Бога, отъ селско развращени дечурл^га, за то и бягаше отъ гЬхъ. Зк. 111. 2) богови мн. о Бош и еонлт ангелоеъ. превративших^ п мраморную плиту, носимою сиротою Яною на ея чревп> въ у ребенка: Ъ го K*pcTie&e м*шко-но дете &си^-те бого&и, И го донес&ве сироrfc Ян* И гоща&ада сирота Яна За три месеци &си-те бого&и. М. 67 3) небо: Той живЪаше на конь, сиЬше на сЬдло, не подъ чадъръ, а аодъ Бога. Р. 29. Пшена да плачитъ, дури до Бога, Дури c i чула глас-отъ на Бога, М. 67. Чукъ чукъ лобода, падна тесла отъ бога, удри баба по нога. М. 665. Кой-то хврьга камень възбога, пада на шв*-т* му. Ч. 175. Захващася бой до Бога. Ч. 80. Голыми буци о*ъ риове подфьрлени възбогъ, навредомъ падаха толкозь често като градушка. РА. 56. Извика гора до Бога, И отъ гора-та древе-то, а оть древл-то лискята И отъ земя-та трева-та, отъ кладенци-те вогкто. Извикна Йнче до Бога низъ тая гора зелена, Изъ висока-та пла­ нина: трай ми, горо ле, не плачи". Ж. 220. Глава ме боле до бога, Не можамъ да ти зборувамъ, Ни съ очи да те погледамъ, Ни съ гла­ ва да ти ломахнамъ", ib. 386. Този дымъ ся извышяваше по възбогъ юрското крайбр4ж1е. X. Т, 56. Конятъ разпери едно крыле и хврькна съжене възбогъ до толкосъеилно що бйхъ истрьпналъ отъ страхъ. ib. 172. См. подъ см.: остан*, слънце, пишд, сакамъ, милъ, златенъ, вишав, слава, помоги*, рай, живи, п р о с т , реи*, дамъ, убиик, донес*, Самогледникъ, възбогъ. х Бодеэвъ с. м. колотье: Ако ся оплаква болникъ-тъ отъ бодежъ, то дамакынка-та трЪбва да му даде да nie топълъ чай отъ лайкучк*. J. Д. 1870 р . 191. Престана да дыха, захваваха го бодежн, клюмна гдавата си. РА. 80. Б о д е д и ч и н а с. ж. прошв, отъ боднлъ — терновый кустаравкъ: На подобии почви растатъ само м*хъ, коигуди, диво пере, боделнчнна и пр., конто нЬматъ почти никаква ценность. I . 369. Б о д н л ъ е. м. терте, ocTpie: С 64л к бодил (зъмя-та въ гърнеяо) подклада. Д. 8, 40. Зъмйи-те живи ловеше, Със бЪл си бодил бо-