* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 122 —
сн самъ, та да ти помоги* азъ. ib. Богъ не спи. ib. Бож1е-то око ви* ди всичво ib. Божш-та работа съ лъжк ие са врыии. ib. Бой ся отъ Бога, прави добро, па нехай отъ никого- ib. И на присм?хъ Богъ помага. ib. 163. Отъ дека и той знае, нема е хоратилъ съ Бога/1ft. 204 Сл&зь, Боже, та глодай! ib, 223. Ял-л&, Боже, помози! Да одеремьсто козы. Казвать Българе-гЬ, кога-то захващ*ть нЬко* работ*, ib. 246. Аку та не е отъ &ора (срамъ), То да та й баринъ отъ Бога (гряхъ). ib. 308. Караджа Богу думаше: „На ли ти стига. Божнеле, Мой-гЬсынове доръ деветь И деветь млади снашицы Съ деветь мъжки рожбицы; Ама и Караджовица е болна,--Баръ неа, Боже, остави, Съ нея
двама да са гледаме". ib. 313. Имя Бога призывается при дугиевныхъ nacmpoeuiaxb и движен1яхъ, po3uoo6pa3ie коихъ трудно обозримо: Т*й
м* учете неволята да жив*;» съ п.тЬчки и съ кравайчета за „Богъ да прости", конто грабуьхъ отъ оныя вевиннн хорица. X . I I , 64. Богъ да прости мрьтвы дупш, пълны гушы! Ч. 130. Божне ле, благодарим те. Д, 13, 35, Колцина ли имотни и голЬми трьговци с* рекли, „Божеиомози съ прост* нЬко** работ* па испосгЬ ся сдобых* съ голЪмо имангс и имя! Ж. Д. 1873 р . 193. Н?ка отидемь по други страны н да жив&Ьемь тамо, както ни Богъ даде X . I , 15. Акъ богъ да&итъ да разeiarb—планини-те, Да соберамъ дружина-та-арамш (говорить поглаварь хайдуковъ). Ж. 210. Богъ да б1етъ Легенскп Христяне! ib, 30Богъ да найдатъ Троемски Христяни. ib. 31. Богъ да 6ierb краля отъ Трояна. ib. 38. Богъ да 6ieTb земьи-те що давашъ! ib. 143. Имя Бо*
и
га поминается
въ привгьтств{яхъ,
благословенгяхъ
и заклятгяхъ:
Хора,
на кои-то като рйче н*Ькой: „помози Богъ!" a rfc да му отговарятъ т*й, щото той да може да ги ироум*Ье добр4 на своя си язикъ „Богъ ти иоможе!"—такива хора има на-св?та сто милиона (Славянство). Ж. Д. 1876 р . 158. Ти си 6tme карчмарица. Продаваше руйно вино Та, майче, с*Ь колнеше: „Богъ ми душа, врагъ ми душа! Токмо давамъ, токмо земанъ". Ж. 45. Ако богъ да& и сугено бидитъ, Ке му земишъ цару царщина-та! ib. 50 р . 59. Айти теб*Ь Умеръ бичакч1а, Так&тн бо га, л ке та c i молямъ! ib. 88, „Тако ти бога младо невесто! 4ia си снаха, кому си люба?"—„Тако ми бога, Петре войвода! Нико сумъ снаха, Никому люба", ib. 15 б). „Поможи Богъ шесть добри юнака!"— Далъ Богъ добро, Секула Детенце!" ib. 143. „Поможи Богъ, б&Ьла Недо, Съ боумъ тебе да т&оставамъ". ib. 208. ДопгЬлъ си Данило сбогомъ и пита старата: „А д*Ь е сестра ми? Защо ма не иоср^шне?" 3* 66. Вьнчале ги, св*ршнле свадбата и спроводиле младоженците сбогомъ дома имъ. ib. 67. Сбогомъ. любезный Телемахе! (Adieu cher Т.!). Т. 67 Потрайте да я види за постЬденъ пжть за да и направо одно
я
