* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 40 — А т а р ъ * см. подъ сл. хатаръ*!
св. Атанаоъ—день св. Аеанаал (20-го 1юня и 5-го 1юля):
Иамйтнялъ на Святи Атанаса кожухъ-тъ. Казвать томува, който об личи л4гЬ зимня дрЪхя. Ч. 191. А т я и * (dtlu s.t. Cavalier) см.—верховой (конь), всадникъ: И ми влезе въ темна конушница, И опитвитъ деветъ атли коньи. М. 65. До триста ткрци атл!е, До двести бкле съ коч*|е. В. 96t
Атыадэва* (dtmadjc, $. t. Epervier) с, ж.—голубятникъ (птица хищная). Такъ поется о гордой красавигт Айгшъ: Айше, агинъ Айше,
агиното пиле! Аянска атмаджа, низамска замиала. Ч. 125. А т ъ * (at. s. t. cheval) с. м. 1) конь: Измежду коне-т* за най сиособенъ може да са земе онзи атъ, кой-то въ препускание-то е надииналъ всички. Л. Д. 1876 р . 50. Нека тя рыта хатъ. да тя не рыта магаре. Ч. 198. Хатове-т4 ся рытать. а магарета-та умирать, ib. 236, ЗмЪеви съ б?ли атови, Змйици с злати кочни, ЗмЗДчета въ злати люлчици. Д. 9, 7—9. „Варлете го (дете-то) въ атой-те да г& изгаз*тъ . Го варлГе въ ато&и-те, А това cfe качн на ато&и!—Петаръ си бутна бярзи атове, Та ся побягна съ убава Милка. М. 116. 2) жеребецъ: Той пуща бикъ-тъ при крава-та. или атъ-тъ при кобяла-та тогива, коги-то му са дощ*Ь да има едно теленце или едно конче. Л. Д. 1876 р . 46. Посл? иялазва единъ „атъ отъ иорето и ся запасваха кобилыт * съ него. X. I I , 14.
в в
А у ч ъ * (havitch haoutche, 8. t. Carotte—морковь: Ние твярде добре знаеие, че д&Ьцата обичатъ твярде много гулните и аучете. 3. 248. А Ф в р я ж ъ * (dferi*. inter j . р. 1. Bravo, applaudissemcnt, appro* ЪаНоп)—одобрительное npuetbmcmeie: слава! Султанъ Стояну думапге: „Аферимъ теб*Ь, Стогне.& Азъ едно вреие бЪхъ юнакъ, Та ей отъ мене поюнакъ". М. 99. „Аферимъ, бабо, аферимъ, Арна сн сина пиала". ib. 149. А какво ще да кажа баща ти? И той н?иа да ти каже „еферимъ" 3. 99. Аферимъ, старче! X . I 53. Ом. тдъ сл. кйопоолу Ст. 29.
А*к>НЪ* (afioun, s. t.p. Opium) с. м.—onifl. А Ф Ю Н Л И * пр.—
потребитель oniff, имъ опьяняющейся: Поетите иматъ даръ, както и афионлиете, да балнувать. 3. 327. А х а м б а ш и * старппй раввинъ въ поговоркп»: Знаете ли въкво е чюдо станяло? Ахамбашн-тъ станялъ чифутинъ. Казвать за см4хъ, кога-то пытать некого: има ли нйщо ново? Ч. 262. А х а м ъ гл. дл.—ахаю: Поговориха добрите хора и попрнкааас* си, поакаха и поохаха. 3. 98.
11 я
