* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 16 — ЗДят ни (насъ) прайм иа одрове. Щит ни (насъ) турит едно при друго, Дав идеи, либе, да еки иайдно. Д. 64; 14—15. 21—23. Вишни череши яр*яхя, 0 ни череши берйхми. ib. 71, 5—6. Буйна ли вода иротече Че ии дуии-ти завл&Ьче? Буки ли в*тър нов*» Че ни дуиага завЪк? ib- 71 18—21. Я да идеш, Мало, долу у Донвини, Донва да ин ищеш (чтобы попросить ее для меня), ib. 74,1—2. Ще отидеи да ся съдяк. Да ся съднв при владива, Таи аво не на& т* отсъдшт, Ще оставим за она* св4т. ib. 75, 18—21. Бй горица, горо ии зелена. Л. 36, 1. Сегашне-то ми минуваше пр4зъ село-то ви за да узнаиь, вавъвъ е рядъ-тъ въ училище-то ви. Ж. Д. 1869 р. 141. А за всичво това навь ни тр*бвать добры училища, ib. р. 182. Намъ вы иетряба—, намъ мы трябаше само да поставимъ онзн фавтъ. Л. Д. 1871 р. 186. Ковони, да ги вене дяволътъ! Несте вне за назе* 3. 242. Тамъ живи влъкодяацы жив*хя!—Нъ люта имъ дошла б* кончина Черному-Богу далее досадим, Нами ся дад* сходна причина Mipy отъ гЬхъ поне да улевие! Гп. 47. Бгле идя—братовъ и па сестра. Ч. 348. Старата и синовете й захв&наха да дохождатъ у назе, а ние да ходиме у гЬхъ. 3. 51. Тр*ба и нами въ поприще винти Мяжески с жарко устраблеше. Гп. 18. Отъ свагятя ни—ся отделять маленвы трошвцы. Л. Д. 1869 р . 85. Вснчво това иен* ми ся поревна тврьдЪ иного, ib.p. 138. Майчиныйни языкъ. ib. р. 177. Шё, за зля честь, н*мамы еще училище. Л. Д. 1870 р. 151. Азъ пъкъ малдо мя е грижа. ib. р. 168. Мене не мя е страхъ, а страхъ мя е за него. Л. Д. 1873 р . 242, Мене ми са щЬше, искаше ми са да отвора едвнъ разговоръ между него и Брминия. ib. 1875 р. 134. Момвче-то не каза ин дума па и мене ма устраши това говоре­ ние, ib. р. 135. Нейно-то б*ло прекрасно лице Неполно тегли да ме прввяече Да я обивна, вавто тя менъ. ib. 122. Мене ма удари нЪщо тутавси въ еярцето. ib. р 142. Мене ма болеше глава-та. ib. р . 143. И мжъ Господъ ма наказа, ib. р. 158. Ний бЪхме деветима братя, Осмяна сме подъ байракъ умр*ли. Л. Д. 1876 р. 154. Амв на менъ какво ще дадешъ? ib. р. 181. Там (на онзи евгът) щем ник да ся эемеми. Д. 75, 23. Що ке иа мене дадете Да ми фляза фъ ваша сежу. D S. 1, 4—о. Хаде Неду съ насъ да дойдешь Мянгкн д*ца да ви люлешъ. ib. 2, 12—13. Страхъ ма е зло ща ми стори ($мей). ib. 3, 9. Хайде Вевия да додямъ Презъ дяветъ гори зеляяж Презъ дяветъ& села фъ десяту> Чи ние сме брака многу, ib. 7, И—14. Подъ нази огаиь турите, ib. 8,26. Вода ни е щественно чудна бншла, Амъ си хи (ей) нее (самувили) сила даваме. ib. 10, 88—89. Бой пу наая (самовили) дойде Вода утъ ваяй (кладнаци) да иве, Да си биде силунъ како назе. ib. 10^ 95—97. И кю (да той) царюва заядио с ъ 9