* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 2 това училището не е училище, а чесалище. Ж. Д. 1869 р . 196. Варай бабо стара майко! Што се е въ гора видело, А въ село да неси кажала. В. 233. T p i 6 i да оградимъ царство-то отъ БлъгарьггЬ; але не съ книг*, а съ оружк. Р. 13. ДЬцата, кон-то малво спять, а стоять повече будны, лесно ся поболявать отъ рахытисмъ. Ж. Д. 1871 р . 124 Попу една, мен* две, Попъ cfc сардитъ, а я не. М. 272. Своя-та врава ни дава мл&Ько, а не чюжда-та. 7. 221. 3) при противуположенш целыхъ предложены: Вчера Димана заровихни Съ негови девять синови, И още ос&мъ снашицн, А нощесъ молитва варя М. 211. Проминало ie овчарче А Искрен му се молеше. Д. 34, 133—134. А Милица се раз­ буди Та па пригърн* Първана. 34,151—152 А Стана плаче та не ще: Ази си не щ* Стоян джелепин. Д. 35, 30—33. Хеле пакъ има една свЬтица, За да са опиташъ дали си безгр^хъ, покажи отъ далечь една жьлтица и чяттадавъ прил-впе, а ако си грЪховитъ пада долу. Зк. 93. А въ эпическомъ строе речи, слагающая и предупреждающая раз¬ ные члены предложенгя частица: Бре и га гледа што ке види! Радано г&рло а въ к&рвъ оутонало, П&рвото е любе лю повенело. В. 177. Та си юзе с&рпъ а въ ръка, К&рпо на рамото ib. Што ке чума а въ назика, Че я самъ една на майка, Азъ да умра кой да остане. В. 181. Селдни, море селжни! СиЬки сме были а въ гора, Да лн сте в!е видели! ib. 234. Ты се загледа Митре а въ Влашки моме. ib. 296. Заманъ ке да дойде мале, Да и дигне ц&рвенъ прпнечь, А га ке и виде мале ib. 299. А кой се люлд а во гора зелена, ib. 33. 67. 122. Та си заспа мапгко дете, А въ златната люлька, ib 37. Та летнахме, пролетнахме, Квндисаме твка доло,—а въ лозете ib. 40. Невена седнала въ градина, А въ градина на рогозина ib. 76. Убодилъ ми се Никола, А въ клето с&рце осойно ib. 86. Ми се често применквай, По двашъ по тришъ яед&Ьлжта, Деветъ пъта а въ м-Ьсецо. ib. 90 Ка писка зтж а вогень, Така и Стоднъ за Милка ib. 92. Голвбъ гяка, а въ селото. ib. 104. ВлЪзи Радо а въ сарад. ib. 118. Фатиха г» заклаха като дгне, Стожне,— Ф&рльиха гз а въ мандрата, Стожне. ib. 175. Мамо ле, моя найчмце! Стара си а безумна си, Ти ся на сана не сящашъ. М. 133. Стани марийке а стани, Стани иди си у вази. Д. 1, 27—28. Догд* б*, сину, при майка А тн б*, сину, б-Ьл червен. Откакъ са раздали отъ майка А ти си, сину, жълт зелен. Д. 7, 3—6. Пусни ме вм*йко, да мина, Да мина да си а заинна. Д. 8, 16—17, Трета врата, мале, Отъ день роса роси. И га ке зароси, А въ нетеръ да зароен. Да иароеи, мале, Мойте ц&рни хочи В. 39. А союзъ но: Искаше му ся да упече тва ламче, нъ нито ссадина нмаше, нито шипгь, нито огънь—; а ся смысли, че дивацит* обычать