* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

А! 1) восклицаме самоповторяемое: А-а-а, ето че са захваща и год**ътъ; а азъ се още не в*рвамъ! Зн. 83. 2) употр. при нарицателъныхъ наименоватяхь лицъ: А друженни яев*рнпци! Що ме пене не в*рвате? М. 14. Стани ми, стани, а мила майко! М. 15. Дегидн санце, а *сно сднце! %Ь. 16. Та му рече: а стодаве! Мало&о-то пакъ мало&о, Големо-то пакъ големо. Ж 581. Кога така, а сто панке! Айде да го иосвлршиме. ib. 3) въ вопросительной конструкцги: Магарсшятъ сннъ! Десять годины наредъ ми носи файдата, а. тхаъ година н*малъ былъ, а?.. Амн защо не го запре още овви день, кога-то азъ му ка­ зался?.. Ж. Д. 1870 р. 169. Пара-та вьрши всичко, a? ib. р . 170. Фада Богу за чудо гол*мо! А що ке с* чудо нагледаме?! М. 47, А союзъ а 1) при мп>стоиметяхь личныхь: На си-те куки ведргаа, А на наша-ва облачно. М. 13. Азъ щ& леги* подъ портя, А тн ся въ къщи заключи. Д. 35, 77—78. Сека си даде златнио гор­ дая, Та си купиха бил* за глава. А я ей дахом златни-те гривнн Та сам купила бил* за рожба Та сам родила мъжко д*тенце Д. 37, 14—18. Не см*км, любе, да п*км, Тува е Първан войвода, А он мн гласо дознава, Та ке ни, любе, пресресна. Д. 34; 53—54. 57—58. Мама тебе учеше, А ти мама не слупгаше Д. 25, 67—68. Елка, сестра Ладова, дребни си сълзи ронеше, Че ще Л ало девер да иде А н е * не щ&т калинка. Д. 30: 45. 47—49. Иска ме Първан войвода, А мене майка не даде Д. 34, 17—18. 2) при противуположент отдельных* членовъ предложетя: Останало Продане сираченце. Саде с&майка, а б е » баща. М. 12. Коса имамъ дура до пояса, А клепала криля лаг сто&нчки. М. 181. Везденъ денк воньи паситъ, А на вечерь служба служить. М. 183 Момче одвай са разбудить, Р*це ми клаватъ въ пазу&а, А незнайтъ да ме полюбить. М. 475. С*ки се Стани чудеше И с*ки Стана жалеше А по между си виках*. Д. 35, 43—45. Безъ Учен- Зап., ст. Дювернуа. 1