* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

813 СЪР - СЪР 8Н (сент.) л. 35. Дхъ ж е твои на нбсъ* показаси съ истиньвъши еърадоватисА доухъь т. ж. л. 20. О семъ убо слышавъ, духовно срадуюся эйло. Поел. м. Фот. Пек. 1426 г. О Ъ Р А З Б А Т И С А — ударяться другъ о друга, сши­ баться: — И кольн-Ь е слчсъ съражаастасд (тД yovara айтои отжехротошто). Дан. V. 6 (Упыр.). Кременик бо съ кренеиикмь съражактьсд. Изб. 1073 г. л. 98. С Ъ Р А З К Д А Т И , С Ъ Р А Я С Д А Ю — у д а р я т ь одно о другое:— Шблаци, дру со другой сражаема, грохо испоущають, югнь; грохштъ оубо ё гршмъ,огвь же ё МОЛВЬА. Рум. сбор. XV в. (Бусл. 697). С Ъ Р А Ж Д Е Н И К . — столкновеше: — Инъ оубо вътръ иноуды инъ шблакъ носи, инъ др8гыи ииблакъ, и ико" ердщють и сотворъше сражение дроу со дрйчС, грохо испоущаю со иигне. Рум. сбор. XV в. (Бусл. 697). С Ъ Р А Ж Е Н И К , — ударъ одного о другое: — И подвизашасд вев въ шбвтающй земли Си гласа множе­ ства и х ъ . . . в съражев'1'а и>р8ж!и (аиухроио-рюи TWV O*AU>V). Мак. 1. VI. 41. Библ. 1499 г. (Бусл. 173). — столкновеше: — Аще отъ сражешя облакомъ Toqieo молшя будеть, н-Ьсть вреждающи, но a6ie мимоходить и изгинеть. Нови IV л. 6927 г. ОЪРАЗДЪЛГЕНИК—раздвлъ:—СълоучактьсА правьдьноу бъгги съравьнаноумоу съразд-влкнию (очосуориО. Гр. Паз. XI в. 115. С Ъ Р А З И Т И , С Ъ Р А Ж 8 — ударить одно о другое: — Сразивъ же Коуноаъ poyn.fi плескомъ (plausum manibus fecit). Прохор. Жит. Io. Богосл. XXIX. — сбросить: — Иземь рогтичю ис поиса своего, далече вергъ, срази КНАЗА НТВАЖЬСКОГО С КОНА своего. Ип. л. 6764 г. — вмъсто с ъ р а з и т и с д — вступать въ бой: — Мои­ сеи убо онъ великш..., егда со Амаликомъ сразивыи, отъ священниковъ отъ обоюду поддержаваемъ и подкр-вплеваемъ, и тако оного спротивника побъжааше. Поуч. митр. Фот. ок. 1410 г. ОЪРАЭИТИОА = СОРАЗИТИОА — СШИбитьСЯ, СТОЛК¬ СЪРАОДЬНЫИ—соедивеввый въ одво цълое:—Единьствевомоу и срасленом^ п о к л а н д е м с А (тй о-и^срий). Дгоптр. Фил. XV в, (On. I I . 2. 459), Сраслена е дша телеси. т. ж. — сходный, подобный: — Аще 8бо сърасльни быхш по пииб'т смрти его, но и въскрсенХю бодемъ (аир> блаци, дру со др#TW сражаема, грохо испоущають, шгнь. Рум. сбор. XV в. (Бусл. 697). — разразиться: — Съразиси брань. Дгоптр. Филип. XV в. (On. I I . 2. 461). — вступить въ бой, сразиться, схватвться: — Сра¬ зившимся полкомъ на мъхто, Данилъ же вьгвха на пе­ редъ. Сузд. л. 6731 t . (по Ак. сп.). И сразивъшоусд емоу со Воргаемь и падесА под нимь конь. Пп. л. 6757 г. Никто же да не предъидетъ предъ полкомъ твоимь и сразится. Поуч. митр. Фот. ок. 1410 г. О Ъ Р А З Ъ — столкновен1е; сочеташе (о планетахъ): — Елини же звездами сими, слъньцьиь и луною, въетокоу и западоу и сьразй р^ша, вё строить же си, еже въ васъ (ffuyxpouo-i;). Io. екз. Бог. 141. — вм-всть* распинать, дълать участникомъ распятая:—Съ Хмь и раждакми, и съраспинакми, и сгногр^бакии, и съвъетавкще ( s u o-Taupouv). Гр. Наз. XI е. 149. Апостоли Христу сраспинаеми и соумерщвляеми и совоскрешаеми будутъ. Поел. ц. Ив. Бас. Кирил. Бплоз. мон. ок. 1578 г. О Ъ Р А С П И Н А Т Н С А — быть вмъстъ* распинаемымъ: — Вьчера съраспивахъ ти ся, Христе, съвъетаю дьньсь, въекрьсъшоу ти. Канон, на св. Пасху по рук. Соф. X I I в. СЪРАСПАТИ, СЪРАСпьн8—вмтвств распять:—СърасПАТЪ бжди, съоумрьщвенъ, съпогребенъ бжди радъ, да и съвъетанеши, и съпрославишисА и съцъсарьствоукши. Гр. Паз. XI е. 162. С Ъ Р А С т в н и к — сращете, заживлеше; исцелете: — Се азь наведж на ня сърасгвше и и с с т Б л е ш е м ь из'врач&к и (ffuvouXaxxtv). Iep. XXXIII. 6 (Упыр.). Възищемъ кго мъногъ1 въздъгошии и слъзами, отъ нихъ же сърастеник приходить (