* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

669 оъв съв 670 w словееи (ouvapat Xoyov; въ Остр. ее. сътлзатисА о оъвъ1чшнжвъ — знакомецъ: — Мънози бо кго съвы* ченикы знакмь (auwidYi;). Гр. Паз. X I в. 269. словеси). Me. XYIII. 23. Ее. 1307 г. (Мат. Бусл. 35). оъвъ1гвосьнгаъ=совош ооьвжвъ—собес-Бдиикь:— оъвъ1ЧЕНЪ1И — обычный: — Мы свыченэю вамъ постави мъ трапеза* (consuetam). Златостр. 2. Совопросвикъ (оги^тпго;). Кор. 1.1. 20 (В.). Аще виддще моужа мра и книжна,... то емоу съвъпрос- с ъ в ъ ш г ь н в ж — свыше исходящей, вышшй: — Отъ викъ в събесгЬдникъ бедше. Жит. Стеф. Перм. 657. . съвышьнди блгдати нападм. Псалт. толк. X I в. (Евг.). О свышнимь ( a v a d e v ) ми(ре). Служ. Варл. СЪВЪГЛРАЛЛТИ, С Ъ В Ъ П Р А Г 8 — соединить: — Застоупы X I I е. л. П. съпротивныхъ, съвъаряжвомъ в събраномъ, раздрушв О Ъ В Ь Р В И Т И С А = С Ъ В Е Р В И Т И О А — с п л е с т и с ь , свиться:— (euve^euyptiva). Георг. Ам. Три же волны свервившеся и распадошася зле и раз­ С Ъ В Ъ С Е Л Ь Н И Е Ъ — еожвтель: — Прпдобныв съвселбита корабль. Хожд. Io. Боюсл. 1419 г. 3. викъ. Похв. Онуфр. Мин. чет. гюнь 177. , ОЪВЪОВРЪШАТИ = СОВОСВРЕШАТИ, СЪВЬОВРВ- СЪВЬРНЙТИ = СЪВЕРНЙТИ, О Ъ В Ь Р н £ — сойти въ одинаковый возрастъ: — Постав имъ обьщь плачь на съврьсти и роды разделыпесд (тоХишх). Гр. Паз. Х1в. 316. — сверстникъ: — Поучатисд отъ своихъ сьверьстиь Ряз. крм. 1284 г. Свит. Cue. 93. — Ср.: Иже съвръсть ксть световъ (TTJV 6pt,rjXtxa той рмто?). Io. екз. Шест. (В.). — чета: — Бжии съврьсть светозарьнаи..., помолитасд мира и С зълъ избавленик. Мин. 1097 г. л. 55. и С Ъ В Ъ Х О З В Е Н И Ю = С О В Ъ Х О Я С Е Н И К . — с о в м е с т н о е вхоЧьстьнаи съвьрьсть и богомоудраи вьрьста. Мин. ждев1е; присоединеше: — Въ слоужьбоу т в о к » славы X I в. сент. 9. (В.). Мчнка троиця тя избранаи. створи совъхожению стхъ автлъ арханглъ быти. съврьсть. Мин. май X I I I в. 76. СО мужа ребро вземъ, Служ. Варл. X I I в. л. 12. созда ю . . . , въ две лици взаконить сверьсть не разС Ь В Ъ Х Ы Т И Т И С А — быть похищеннымъ: — Ни оулолуч ну. Варе. крм. XIV в. Зак. судн. венъ буди своима очима, ни съвъхытисд своима въС Ъ В Ь Р С Т Ъ = С Ъ В Р Ь С Т Ь (прилаг. несклоняемое) — со­ кома ( J M Q O I cuvapitaadyj;). Панд. Ант. X I в. л. 41. временный, единовременный: — Прьваго (вм. прьваи?) С Ъ В Ъ Г Ч А Ж — обычай, привычка: — Оставленьи чювьбо бе заповедь и намь съврьсть (ap^caa yap vjv т о ства и долъгыи съвычаи (по др. пер. долъгаго обы­ evTOAT) xal ^pwv opLO^povo?)' Гр- Паз. XI в. 355. чаи). Пикон. Панд. сл. 58 (Чуд. сп. 198). Съвъгчаи тако имать (cuviidsia, consuetudo). т. ж. сл. 13. Вас. 9. СЪВЬРСТЬВГИВЪ = С Ъ В Ь Р Ь С Т Ь Н И В Ъ — сверстникъ, Свычаи тако оудьржа (ч Ы ffuvvjdsia ойто xexpaT-yixsv, однолетка: — Съвьрстьвикы свои миромь съретаи. consuetudo sic invaluit). т. ж. Вас. 21. — Съвъгчаи Сбор. 1076 г. л. 9. И тако исходити кмоу съ съвьрьстьи о б ы ч а и : — Забывъ чти и живота и града Чръниникы своими на игры. Пест. Жит. Оеод. 2. Како гова, отня злата стола и своя милыя хоти красныя тебе не оузьроу съ детьми, иже ти соуть были Глебовны свычая и обычая. Сл. плк. Игор. съвьрстници. Сказ. свят. Пик. X I I в. — общеше: — Не СЬБОК^ПЛАТИСА СЪ НИМИ НИ ВЪ дружбе, С Ъ В Ь Р С Т Ь Н И Ц А = С Ъ В Р Ь О Т Ь Н И Ц А = О Ъ В Ь Р Ь С Т Ь ни въ любви, ни въ съвычаи. Златостр. сл. 24. Н И Л А = С Ъ В Е Р Ь С Т Ь Н И Ц А — вместе запряжен­ — общество, знакомство: — Свычаи з'лъ (covouo-'ia, socieная: — Съврьстьница (йтсо^иуо?). Гр. Паз. X I в. tas). Златостр. 55. — супруга: — Дети лишенъ бывай и съвьрьстьвица — ? — Сиротьства рада дети и и женьня съвычаи (въ твоед плененик престрада тьрьпеньно. Мин. 1096 г. Греч.: а\а TYIV х^р "** yuvaixo;). Златостр. X I I в. (сент.) л. 121. Мимо текоущаи пременисд на боудоу(В.). щихъ, и сьвьрьстьница оброучьникоу бесьмьртьноу оъвъ1ЧЕНИ1€ — привычка; дружба ( ? ) : ~ Не оумили тебе бысть. Мин. 1097 г. л. 42. Моужи плакахоусд сверьстьмоя оутроба, ни свычеше сестры твоея, ви пожитде ниць своихъ, матери же плакахоусд чадъ своихъ. домачадець твой ( v w W t a ) . Жиг». Jo. Пост. XVIв. (В.). Ип. л. 6769 г. 6 Ш А Ю — вм-вст* воскрешать: — А постол и Христу сраспинаеми и соумерщвляеми и совоскрешаеми бу­ дутъ. Поел. ц. Ив. Вас. Кирил. Бплоз. мон. ок. 1578 г. СЪВЪСЛЪДОВАТИ, с ъ в ъ е л ъ д й ю — следовать, сопро­ вождать: — Въшьдъшю кмоу (въ монастырь), съвъсл'вдоукть и имъник (euvaxoXouJhjffei, sequentur). Ефр. крм. LXXXVII. 10. С Ъ В Ъ С Т А Т И , ОЪВЪОТАнЬ» — воскреснуть, возстать ви-вст-в: — Съ женихъмь Хмь распьноусд, съпогръбаюси съ тобою, съвъетаноу, просдавлюсга. Мин. 1096 г. (сент.) л. 103. О Ъ В ъ е т А И Т И , СЪВЪСТАЮ — вместе возставать, вос­ кресать: — Вьчера съраспиаахъ ти ся, Христе, съвъстаю дьвьсь, въекрьсъшоу ти. Канон, на св. Пасху по рук. Соф. X I I в. СЪВЪОХОДИТИ, с ъ в ъ с х о я с с * — совосходить; одновре­ менно увеличиваться: — Съвъсходящаи же (лета) дроугъ дроуга съвъздращакма. Жит. Оеод. Ст. 39. сторову, своротить: — Бе бо тогда мразы силно велици, а снегъ человеку въ пазуху; аще у кого конь свернетъ съ дорозе, ино двое али трое одва выволокутъ. Псков. I I л. 6981 г. СЪВЬРОТАТИ = О Ъ В Е Р О Т А Т И ; С Ъ В Ь Р С Т А Ю — срав­ нять: — Холопъ съ Бельскииъ ровенъ, а князя доб­ рого сынъ со странники сверстаны Поел. ц. Ив. Вас. Кирил. Бплоз. мон. ок. 1578 г. с ъ в ь р с т ъ — сверстникъ: — Оставль земльнаи роди­ теля и евьрсты. Обих. X I I I в. сент. 1. Сим. Столп. (В.). СЪВЬРСТЪ=ОЪВРЬОТЬ = СЪВЬРЬОТЬ=ОЪВЕРЬСТЬ — 22*