* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

667 оъв — оъв 0ЪВЪКЙпЛгаТИ0А = 668 С0В0ВС»ПЛГ51ТИ0А — СХОДИТЬСЯ, свве к г о . . . и моужи и х ъ . . . , СОложиша оубикиик за головоу. Р. Прав. Яр. (по Син. сп.). Оуже съвъкоупилоси братии АКО до пдтидесдте. Hectn. Жит. веод. 9. СъвъкоуоашасАбрага Вышетород*... и остиша црквь камдноу. Новг. I л. 6623 г. И съвкупивсА Издславъ съ Всеволодичема и съ Шлгомъ и с Половца, и поиде за Вышегородъ. Ип. л. 6669 г. I совкоуписд в Новъ­ городъ ВСА ВОЛОСТЬ Новгородьскага: Пльсковичи, Ладожане, Корила, 1жера, Вожане. Новг. I л. 6778 г. Совокупившеся вся сила Литовская и Н*мци изъ во­ лости, и оступиша около градъ. Псков. I л. 6916 г. — сойтись, приблизиться другъ къ другу: — И не совкупишася бить обои за м*сяць, бъ бо ве лз* пе­ рейти р*кы твердью. Лавр. л. 6685 г. — вступить въ бой, сразиться: — I a6ie съвъкупишася полкы обои (по Арх. сп. съступишася). Новг. I л. 6888 г. (по Ак. сп.). — соединиться: — Съвъкоупитися притекающи. Мол. св. Евфр. — С Ъ В Ъ К Ь ' П И Т И С А в ъ л ю б о в ь — заклю­ чить союзъ: — Издслав же, съвкупивсд съ браею своего оу любовь, посла по Половци. Ип. л. 6669 г. съвъвйпдввшк=ООВЪВ8ГГЛГР.ТГИ№ — вмъщеше, пом*щеше: — Цркви же мал* соущи на съвъкоупленик имъ. Нест. Жит. веод. 10. — объединете: — Тителъ сказактьсд грань, грань же гаснъе именоуетьсочьтатеил!совъкуп"ник. Ряз. крм. 1284 г. л. 17. — соединеше, см*шеше: — Еще не б*аше съвъкЬ*плкние отъ обою и никое же съм*шевие супротивьвъвхъ (xpapwc). Гр. Наз. XI в. 331. Дъвъ бо кстьств* сънидостесд къ себ* по съвъкоупленик нерастоупноу. Панд. Ант. XIв. л. 281. Един*мь св*тьломь растворомь же и съвъкоупленькмь. Io. екз. Бог. 84. — присоединете: — (Да) Доухъ послеть С В А Т Ы И В Ъ СТАжаник и съвъкоупленик блаженеи Еуфросинии. Мол. св. Евфр. — единеше: — Благопригатьно Бви, кже о совъкоуплениии цр*къвьн*мь пештисд ( т т ; evae-sto; тт?; еххХтоfftas). Панд. Ант. XI в. л. 166. Како и отъ кокго начдтъка бысть еъставъ нашей дроужьб*, рекъше кдинооумик в съвъкоуплкник (