* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

345 В Ъ З В Ь Р Ф Т И — СМ. В Ъ З В Р А Т И . въз — въз кстьствьнааго възгорънига Се въторага намъ лжбъви свъшта юже възгарактьсд (<Ьх7гте<1д(хО. Гр. Наз. XI в. ВЪЗГВАТИ — 346 възгарагасд. Изб. 1073 г. не искра к ъ томоу, нъ свътьла и въздушьнага 38. в ъ в г А Р А Т и с г а , в ъ з г А Р А Ю о г а — загораться: — Отъ в ъ з в ь р г щ и — см. В Ъ З В Р В Щ И . ВЪЗВЗРОВАТИ, В Ъ 8 В Я Р 8 Ю — у в е р о в а т ь , поварить:— Фугелъ епископ Ефесьскъга и Симоновьскыи възвърова. Изб. 1073 г. Како възввроуемъ емоу(ерии<гои<тоjjt-ev). Панд. Ант. XI е. (Амф.). Възвъроуеть самъ . и весь домъ его. Прохор. Жит. Io. Богосл. XX. в ъ з в в р г з т и , В Ъ З В Ф Р И Ю : — И лоукавыга възв*рда грабите л ьныга влъкъь Изб. 1073 г. 246. в ъ з в з с и т и , в ъ з в 2 Ш & : — Кто В З В Е С И Т Ь медъ или икру или иное что взвъситъ, и пудовщикомъ имати съ рубля по двъ денги. Тамож. Новг. гр. 1571 г. в ъ э в ъ с т и т и , в ъ з в з д ц & : — С У Д Ъ газыкомъ възвъстить (аяаууёХе.). Me. XII. 18. Остр. ев. Възвъстихъ (ecr^ava). Панд. Ант. XI в. (Амф.). Ти тако СОидоша ко оканьному и възвъстиша кму ВСА кже створиша стому. Нест. Бор. Гл. 26. Аще къде видъвъше такого отрока, да пришьдъше възвъстите мтри кго. Пест. Жит. Оеод. 5. Съберу брат1ю мою, и узрятъ славу мою, и Tin възвъхтятъ имя мое въ странахъ. Кир. Тур. 16. , — Аще къш еппъ възвъщенъ боудеть (accusatus fuerit, xotTa-fyeXdetY,). Ефр. Крм. Сард. 5. В Ъ З В Ъ С Т К А : — Тако жъ ряднпчш пана Миколаевъ биралъ взвъстки у гостей у купцовъ. Привил, влад. бояр, и мпщ. Смол. 1505 г. в ъ в в ъ с т ь н и в ъ : — Сльзы възвъстьника нелъжьна не га в лена гавиша. Жит. Оед. Ст. 51. В Ъ З В Ф Ч Е Н Ъ Ш ( = в ъ з в л ъ ч е н ы и ? ) : — Свергоша мрежа таче възв-Ьчены не имдхоу ничесоже оуловившс (retia in mare demissa sunt, quae extracta nihil in se captum habebant, avauupdevra). Жит. Вас. Амас. 17. Мин. Чет. апр. 643. В Ъ З В З Щ А Н И К : — О възв-Ьщании дьне пасхы (diem paschae nunciandum, rapt той ауу&ХХеада.). Ефр. Крм. Кре. 73. в ъ з в ъ щ А Т и , В Ъ З В Ф Щ А Ю — nunciare: — Т ы же шьдъ възв-вщаи црствик Бжик (оЧаууеХХе). Лук. IX. 60. Остр. ев. Новаа вамъ възвъщаю. Илар. Зак. Благ. Б ъ гавъ- пррокомь 1осикмь възвештак. Изб. 1073 г. Възвъщая ему НЬмецкихъ пословь челобиие. Псков. I л. 6969 г. В Ъ З В Ъ Щ Е Н И К : — Великоу мьзду приимоуть w възвъщении кго. Нест. Жит. Оеод. 5. — Конець же вълвъщенш (ТУ)? 7гараууеХ.а?). Тим. 1. I. 5. (On. I. 155). възвъгати, възвъвэ = вставь* гати — flare, тс-vetv: — СМ. В Ъ З Г Ъ В А Т И . в ъ з г л А В И К . — Tipoffxe^aXaiov, cervical, изголовье, по­ душка: — Бъаше самъ на къръмъ ва възглавии СЪПА. Юр. ев. и. 1119 г. 77. Боуди ти СЪПАШТУ вьзглавик помыслъ нбсныга радости. Сб. 1076 г. Видъ възглаB'ie свое огнемь съгарающе. Жит. Пол. 5. Мин. Чет. февр. 262. — Болг. възглав!е — oreiller. Dozen. 353. — velamen, briJioXaiov: — Тез. XIII. 21. В Ъ З Г Л А В И И Ц Е — уменып. отъ в ъ з г л а в и к : — Прострсть паполомоу верху кго (одра) и положить възъглавиице мало. Чин. Новг. XIV в. чин. погреб. В Ъ З Г Л А В И Ч И И — прил. отъ в ъ з г л а в и и ц е : — Възглавичю подушку. Прол. XIII в. 255. в ъ з г Д А В Л Е Н И И . — повторение вкратцъ, recapitulatio:— Възглавленьк въкратцв преренъГ всъхъ. Io. Лпств. XIV в. в ъ з г д А В Ь Н И Ц А — подушка, возглав1е:— (Братъ Свя­ тоши Изяславъ) проел себъ на блвше крта иже оу парамандш его и възглавница и кладки его на ней же кландшесА (въ др. сп. подушька). Сим. поел. Полик В Ъ З Г Л А Г О Л А Н И К . : — Да разрушатся соблазны и въ едино намъ единеше быти и възглаголаше духовно. Io. митр. поел. Клим. 211. ВЪЗГДАГОДАТИ, ВЪЗГЛАГОДЮ = ВОЗГЛАГОДАТИ— заговорить: — Словеса възглаголютъ (Хбуои? ХаХойт). Панд. Ант. XIв. (Амф.). Си вся оставимъ, о перв-Ьмь възглаголемь. Кир. Тур. Притч, чел. дуги. 137. Богатъ возглаголетъ, вси возмолчать, а слово его вознесутъ до облакъ; а убогъ возглаголетъ, вси на нь кликнуть и уста ему заградятъ. Сл. Дан. Зат. —• высказать: — И купно възопиша глще. кто възглть * силы ГНА. 1ак. Бор. Гл. 130. — xanqyopeiv, обвинить, наговорить: — Аще ли къто възглаголкть на избьранааго. да ожидеться того поставлкник (accusaverit). Ефр. Крм. LXXXVII. 31. Аще на еппа възглаголютъ. т. ж. Кре. 134. На свокго моужА толико възгла. Изб. 1073 г. ВЪЗГЛАГОДИВЪГИ—хатаХаХо?:—Възгливомъ людемъ. Панд. Ант. XI в. (Амф.). — Иже СА неправьдьныихъ гноушае. и възглажддеть га. Изб. 1073 г. В Ъ З Г Д А С И К : — Възгласик стыихъ таинъ пригати. Изб. 1073 г. В Ъ З Г Д А С И Т И , В Ъ 8 Г Л А Ш & — (poveTv: — Пръжде даже не възгласить коуръ. Лук. XXII. 61. Остр. ев. Възгласить попъ възгла ник. Уст. Мон. д. 1200 г. В Ъ З Г Л А Ш А Т и , В Ъ З Г Д А Ш А Ю — возглашать: — ТЬмь же бо и диаконъ възглашакть. Изб. 1073 г. Бжьствьныга словеса възглашати (dwo^wveTv, recitare). Ефр. Крм. Трул. 33. В Ъ З Г Д А Ш Е Н И К : — Доже и до коурииго възглашенига ВЪЗГЛАЖДАТИ, ВЪЗГДАЖДАЮ: ш Възв-вгашА вътри (Eitveuffocv). Me. VII. 25. Остр. ев. Вострубимъ, брат5е... и начнемъ бити сребреныя арганы, и возвъемъ мудрости своя. Сл. Дан. Зат. В Ъ З В А З А Т И , в ъ в В А Ж о — завязать: — И се СОрынесд С выга погасъ. им же бъ рука кга възвАзана. Нест. О Бор. Гл. 52. Имъга с а п о г ы . . . златомъ ремешемь възвАзаны (dvao4Bepti>ioi). Жит. Андр. Юр. XXIV. 94. В Ъ З Г А Р А Т И = = В 0 8 Г А Р А Т И , В Ъ З Г А Р А Ю — xatecSai:— Возгарающе С пещнаго жаратка. Гр. Наз. съ толк. О Ник. Ир. XVI в.