* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

347 ВЪЗ въз 348 ношти. Изб. 1073 г. Иже въвреми възпашенью гласъ словеси боудеть. 1о. екз. Бог. 45. Възгласить попъ възгла ник. Уст. Мон. д. 1200 г. ш ВЪЗГЛАДАТИ, ВЪЗГДАДАЮ = ВЪЗЪГЛАДАТИ — respicere: — Възъглддаите и възведъте си очи (dtvaхифате). Иппол. Антихр. 64. Жук. XXI. 28. в ъ 8 г н & с и т и с г а = В З Г Н Й С И Т И С И : — Не взгнуситсА дша мои (поп abominabitur, оо (ЗоЧХи^ета.). Жев. XXVI. 11 по сп. XIV в. в ъ з г н 8 ш А т и с г г 1 — роЧХиасЕсЭа-.: — Не възгноушакть- СА дша мои васъ. Изб. 1073 г. Сихъ възгноушаимъсА. Пест. Жит. Оеод. 11. ВЪЗГНЪТИТИ = ВОЗГНАТИТИ, ВЪЗГНФГцЗ — aVreiv:— ВъзгнЬщыпемъ же имъ огнь (a^avTcov). Жук. XXII. 55. Остр. ев. Възгн*щ# въ пелы огня (ivdwTeiv). Iep. • XX. 47. Не възгнътите (огня) олтареви моем# тоуне. Молах. XII. 1. 10. Таче по сихъ ПОКЛОНИТЬСА предъ стыимь шлътарьмь трикраты до земли, ти тако св*щю въжьжеть С стаго олътард. и С того огнь О и възгнътить. Нест. Жит. Оеод. 18. Аште бо ты пламене не възгнътиши. Изб. 1073 г. 60. Огнь взгн*тити. Полик. поел. 10. (Пат. Печ.). Възъгнетиша въ нощь многыя огни. Псков. I I л. 6988 г. — возбудить: — Иже давозгнътить золобоу погыбнеть отъ ней. Изб. 1073 г. В Ъ З г а в Щ А Т И , ВЪЗГНФГДАЮ — ava-ffTetv: Възгн*ща/ять члци. Гр. Наз. XI в. 279. в ъ з г н ъ щ и — accendere, exxaUiv:—Да тяжеть възгн*щи огнь. Исх. XXII. 6. в ъ з г о в А Р г а т и : — Сь паче възговаряше и мятяше имъ (ётаратте). Златостр. сл. 3. В Ъ З Г О В О Р И Т И , В Ъ Э Г О В О Р Ю — наговорить, донести, пожаловаться: — А на кого възговорятъ изъ Новгорочкыхъ волостей на ТФерьского татя или на розбоиника, а възмолвятъ н*тъ, ино ему и потомъ не быти въ Тферьскыхъ волостехъ. Дог. гр. Новг. 1426—1461 г. В Ъ З Г О Д О В А Т И : — Не възгодова земля ( р ; тгросгохЗ.стз, поп exhorrescat = evomet). Жев. XVIII. 28. по сп. XIV в. Не възгодоваша дша их. т. ж. XXVI. 41. по сп. XIV в. ВЪЗГОЛОВИК. — см. 8ГОЛОВИК. в ъ з г о н ъ : в ъ з г о н о и ъ : — Болшимъ людемъ изъ монастырьскихъ с е л ъ . . . игумновъ жеребей весь рольи орать възгономъ, и святи, и пожати, и свезти. Уст. гр. м. Кипр. Конст. мон. 1391 г. в ъ з г о н г а т и : — В Ъ З Г О Н А стадо на пажить. Сб. 1296 г. 9. в ъ з г о Р А Т И с г а : — М ы властеле есмъ помыслоу възгоралиптоусд. Изб. 1073 г. • В Ъ Э Г О Р И К — В О З Г О Р Ь Е : — Есть возгорье отъ запада. Дан. иг. 16. Есть версты вдалъе м*сто на взгорьи к ъ полудню, т. ж. 51. Въспотившоу ми ся на възгор'ш. Жит. Оед. Сик. Мин. Чет. апр. 515. В Ъ З Г О Р Ф Н И Г С : — Отъ кстьствьнааго възгоръним възгараисА. Изб. 1073 г. ВЪЗГОРЪТИсга — exxaiec&ai: — Егда а к ы огнь възгордтьед. Изб. 1073 г. Възгоритьсд. Панд. Ант. XI в. (Амф.). Възгоръшася огньмь. Кир. Тур. о черн. чин. 106. В Ъ З Г Р А Д И Т И , В Ъ В Г Р А Ж Й — в о з д в и г н у т ь , построить:— Ина цркы пакы възгражена была. Нест. Бор. Гл. 32. Възгради црькъвь на м*ст* томь. Нест. Жит. Оеод. 10. Въ трьхъ дньхъ вьзгражю ю (црьковь). Io. екз. Бог. 355. Възгради великоу храминоу (aedificasset). Жит. Попл. 4. Мин. Чет. февр. 253. — ГАкоже зиждушти!мъ с ъ е з д ы и вса жжа отъ вьелдоу отътръгН У Т И сд, и кже бЬаше възградилъ, разврати СА. Супр. р. 38. — Сподоби (ГиГ) възградити степень... даныи кмоу (д1акону). Чин. Новг. XIV в. • В Ъ З Г Р А Д И Т И С И : — Но ст.въеть ли кго немоштьна соушта възградитьсА. Изб. 1073 г. в ъ з г Р А Д ъ : — И стояша 18 дней порокы шибаюче во градъ, възгради привлачающеся, сами о стЬну толкуще. Псков. I л. 6877 г. — Ср. Г О Р О Д Ъ . В Ъ З Г Р А З К А Т И , В Ъ З Г Р А З К А Ю : — В*д*ник величаник творить, а любы възграждкть. Изб. 1073 г. 168 об. В Ъ З Г Р А Ж Д А Н И К . : — Избьраша кже к. на възгражданик цьрькъви. Изб. 1073 г. В Ъ З Г Р А З ЕД А Т И , В Ъ З Г Р А З ЕД А Ю : — ГЙкоже възграждАти и насаждати. Изб. 1073 i . — Възгражддеть и недостоиньныимь въздааниемь. Изб. 1073 г. 83. ВЪ8ГРАЖЕНИК. — сооружеше: — Подалъ же ки Си И М Ь Н И И доволнок (на) възграженик цркви. Нест. Бор. Гл. 43. Подвизаисд и троужаи о възгражении таковаго домоу. Нест. Жит. Оеод. 26. Вьсдкого блгааго и ноуждьнааго на възграженик (olxoSopiv) людьмъ. Ефр. Крм. 220. Кир. — Иже бГгодшнии възграженье. иже в напасте сутьшее. Гр. Наз. съ толк. Ник. Ир. XIV в. В Ъ З Г Р А В А Т И , В Ъ З Г Р А Ч Ь * (В.) — crocire: — Вранъ же оубо сьдши на д^бе и възграка, Жит. св. XVI в. в ъ з г Р А г а т и — crocire: — Всю нощь съ вечера босуви враны възграяху. Сл. плк. Игор. В Ъ З Г Р А г а т и с и : — Аще возграешися якО орелъ. Поел. на Угру. 1480 г. (Соф. вр. II. 211). . В Ъ З Г Р Е В А Т Е Л Ь — торфари^о?, qui sepulcra effodit: — Гробьныи възгръбатель. Ефр. Крм. Бас. 66. В Ъ З Г Р Е В А Т И — effodere: — Иконоу погребли бдху съ мертвецемь евдтаго Михаила, и не повел* възгребати: крестьииъ, рече, ксть. Вопр. Кир. В Ъ З Г Р О З И Т И : — Зим* възгрозивьши и огню оуже лют* распальшоу. Нест. Жит. Оеод. 27. В Ъ З Г Р Ь М Ъ Т И : — Слышаштоуоумоу възгрьмъти обьма оушима кго. Изб. 1073 ». * ВЪ8ГРФ8ИТИ — взгромоздить: — Кгда вътри рамдни въ пучиноу въпадоуть, вьсе В Ъ З М У Т А Т Ь . И възгр*З А Т Ь г о р * п*съкъ (ava <ререта.). Изб. 1073 г. 59. — разстроить: — Йтварь възгр*зи (ёйблохтеу). То. екз. 1263 г. 38. В Ъ З Г Р Ф З И Т И О И : — Плаката прощеша ради оуностны гр*ховъ. прежнихъ прегр*шенш и w ХОТАЩИ при 1 х