* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

199 БЪРЗЪШ = ВЪР. ЪЪЧ 200 бъхъма (itavTiXTcaeiv). Гр. Наз. XI в. 331. Ничьто скорый, celer, ръхъ же бьхъма отрочищю (pio4v okas). Пат. та^и?: — В З Д А Х 8 на борзы коне. Есе. VIII. 10. по Син. XI в. 119. Быти игоуменоу не бъхъма по чи­ сп. 1499 г. В кораблечи борзы. Нест. Бор. Гл. 23. ноу нъ достоинааго (Р. — не В С А Ч Ь С К Ы ) . Ефр. Крм. Борзаго ради шьствия. Кир. Тур. о черн. чин. 104. LXXXVII. 11. Обаче не .остави насъ Б ъ въ неве­ Всядемъ, братие, на свои бръзыя комони. Сл. плк. дении всгакомь бьхма (oux d^rixs p-evrot т^а? 6 вео; Игор. (Игорь) въврыкеся на свои бръзъ комонь. т. ж. ev icavTeXeJ xyvaaix). Io. екз. Бог. 17. 1Шаче не бьхма Въ бързо время восигавши вселеноую просвъщаеть. погыбноуть нбса. т. ж. 130. Аще же бъхма х&кде 1'еорг. Ам. 193. Борзама ногама. Жит. Андр. Юр. ксть Гь. Златостр. сл. 5. Уне И М Ъ Т И . поне мало XI. 56. исправлен ie неже не имъти бъхма ничтоже (jh oXw? p-.ri — бодрый, av&peios, virilis: — Пэты* бръзыихъгладъци. ?Xetv pi-n&sv). т. ж. сл. 23. Вси бохъма предатели быша Нанд. Ант. XI в. гл. 86 (Прем. Сол. XV. 19). (wavTec ex&Sdv, omnes ferae proditores facti sunt), т. ж. — б ъ р з ы и н а ч т о : — Борзъ на оуслышание (тах^?). сл. 24. В ы ц ь ксть бъхъма ни что же. Ефр. Сир. Апост. XIV в. (В.). Нозъ же да не блдета бръзе на XIII в. Аще бохома приключить ти eta оклеветану проливаний кръви (6£и<;). Гр. Наз. XI в. 137. Да боубыти Си кого (въ сп. X I V в. —всемъ). т. ж. Не доуть (пьси) добр-fe бързи на бъжащек. Златостр. XII в. пещисга ничимь же бъхъма на земли, т. ж. Ничьто — б ъ р з ъ ш п с а л м ы : — Аще черне слышавъ борзыд же си бьхъма твори мьнгаше. Жит. веод. Ст. Бьхма фалмы. ти изл"взеть исъ цркве. а не состой до конца, злв неподобьно. т. ж. Ба млтвами нризынаше и да П О К Л О Н И С А .р". Корм. Моск. Дух. Ак. бехма всъмъ покарАгасА. tit. ж. М до днь въ велицъ — н ъ б ъ р з Ь : — Приди в борз-Ь оць зоветь Т А . 1ак. старости гако въ оунъ тЬлеси трйды творАща. преБор. Гл. 85. Шружьн не снимайте с себе в борзе не бы бо бъхма лозънаго плода СОрекъся. Мин. Чет. розглАдавше. Поуч. Влад. Мон. В ъ борзъ (еиАи;). февр. 255. Бъхма — веема. Толк. неуд. позн. ргьч. Георг. Ам. 136. Оу борзъ на конь въсъдъ поехалъ. 196. Бохма: веема, згола, напрасно. Вер.— Ср.: — ПроГрам. Риж. о 1300 г. слоутик бо мочении кго оуже по вьсеи Асии и бъхма — в ъ б ъ р з ъ — paSto)?. Георг. Ам. 21. об.: по вьсеи вьселенъи обьтекло бъаше. Супр. р. 88. А\же — в ъ б о р з ъ х ъ : — Аже боудеть рече въ борзъхъ поманите богы, штоуждъ ксмъ отъ нихъ и не покло­ стрищи и въ скымоу. а ци негодно постригати бен а СА имъ бъхма, нъ вЗфоунк азъ въ Отьца н Сына с к ы м ы боудоучи. аже ми т ы повелишь, то б ы добро. • и Свдтааго Доуха. т. ж. 191. Вопр. Кир. — на борзъ*: — И тако на борз* въсъирятавшеся на — si, lAv: — Бехма не съзнастесА. Амос. III. 3. (въ Син. сп. — бъхъмь). лодьи, в насады, владыка, и княгини, и люд1е его вси повдоша в шзь. Троиц, л. 6724 г. Товара множество — ни б ъ х ъ м а : — веодоръ же о сихъ пекыиега б* ни исгоръ: на борз* бо огнь заялъ. Новг. I л. 6898 г. бехма. Жит. Оеод. Ст. 82. ворвъш = БРЪЗЪГЯ — Г ц ; БЪРИК. — СМ. Б О Р И К . — СМ. БОРОВЬНЫИ. — СМ. Б Ъ Х Ъ М Ъ , БЪГПИЮ. БЪРОВЬНЫЖ ВЪРТЬ ВЪРЪ — — въхъмъ == въхъмо — всячески, совершенно, (В.). omni­ СМ. Б О Р Т Ь . СМ. Б О Р Ъ . — СМ. БЬРЬНИК. no: — Бъхъмь (лад' оХби). Амос. III. 4. по сп. XV в. Бъхъмъ не надеждьно (то ydtp теХею; aXnffTov). БЪРЬНИК. ВЪТАРЬ = ВТАРЬ = ВОТАРЬ = БЬТАРЬ — боченокъ, бочка, dolium, тЛо?: — Вина лъюще въ бьтард. Ед5р. Крм. Трул. 62. Иже вино въ бтаре льющая. Никон. Панд. сл. 12. В делви живдше (Дшгенъ; въ толк, во бтари). Гр. Наз. съ толк. Ник. Ир. XIVв. Древомъ питатися и въ бьтари затворитися. Георг. Ам. 155. О уне ми имъть каплю вазни, нежели бътарь оума. Пчела XV в. Овы же (б-бсы) въ ботар^в заключи. Прол. 5 март. вътъ — то же, что бътарь — dolium: — В ъ единъ отъ берта ( = бъта?) тыга вложи (£v TIVI К'&Ы). Георг. ' Ам. 198. '• 1 Гр. Наз. XI в. 328. Бъх'мо (paXXov). Мее. Пат. — Ср. въ Супр. р.: — Бештинъныи же СМ-ЕХЪ бъхъмъ отъвръшти подобаатъ. Супр. р. 381. — Ср. БЪХЪМА, = БЪШИБЭ. БЪЧЕЛА = Б Ч Е Л А — пчела, apis, (JLeXiasoc: — Отъ бьчелъ сътъ. Лук. XXIV. 42. Остр, ев.; Четвероев. 1144 г. (бчелъ. Ев. 1307 г.). Бъчела любодельна. Изб. 1073 г. 2. Иди къ бъчклЬ. Панд. Ант. XIв. (Амф.). Буди акы бчела изъ въня носящи цве­ ты, а въноутрь CToeie делая. 1ак. поел. Дм. п. 1078 г. Аже бчелы выдереть. то .F. грвне продаже. Р. Прав. Вл. Мон. о. 1114 г. Ныня мнишьскаго образа трудо­ любивая бчела свою мудрость показующи, вся удивляеть. Кир. Тур. 23. Бьчела любострадьнаи. Жит. вед. Ст. 39. Бъчелоу подражии. Муч. вад. Мин. Чет. февр. 322. — Ср. бЙчати. - См. П Ч Е Л А . Б Ъ Ч Е Л И Н Ъ — прил. отъ б ъ ч е л а : — И обр-Ьтенок въ оустъхъ кго бъчелинъ сътъ. Изб. 1073г. 240. Сьргаа трутъ трудъ бчелинъ исть. Панд. Ант. по сп. XIV— XV в. БЬЧЕЛА ВЪТФВШГС — Б Ъ Х Ъ — то БЪХЪМА = МА = же, СМ. что БОТВНИК. БЪХЪМА. = БОХЪМА = ВОХОМА = ВОХ- БЪХМА = —"всячески, совершенно, вовсе, omnino, TudvTox;: — Бохма же w то* глть и всвмь коумиромь вселеныа истьненомъ быти и про­ гнано". Псалт. толк, веодорит. л. 47. Кромъ же ВЬХМА БЕХМА