* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— п — Сьои гореть, пламенеть (тур. тат. кир. jm, алт. залы); ср. ужу. Нурть съонза кайны изба сгорала; вода съонатъ дрова го-рятъ. Сана корзан чирэм съонатъ когда увижу тебя, горитъ мое сердце.—Съонав обгорйвппя отъ пожара бревиы. — Съондар со-жигать, спалить (тат. зандыр); кумрук съондарны вырын место обжигашя углей. Съолым пламя (кир. алт. залын, г. чер. салым, тат. залкын, л. чер. солгым, якут тблон). Сьона сани; возъ (тат. чана, алт. чанак); хопла съона лубога-ныя сани; сьара съона дровни. Съона • праздникъ, съона брахны конь день оставлетя саней = праздникъ БлаговЪщешя (л. чер. тэрь-куаалтэме парэм). Сьрват крыло, крылья (тат. ки{). алт. канат, тур. канад, якут. кынат). Съилъ съоначъ крылья ветра. —Хвэлъ съоначъ собств. крылья солнца; см. въ прил. Ш солнце. Сьоп бить, ударить по щеке (л. чер. тбэм); см. сяп.—Съоп-ка оплеуха (л. чёр. собо ладонь); ср. хумзар. Сьор весна (тат. заз, алт. jac, якут, сас, л. чер. шошо). Съорги ту весенняя вода (алт, заскы). Съар-конпэ весною (тат заз кон-ho, кир. зазш туры); съор-конъ-ги весеншй Съор-тыры яровой хл^бъ, Сьор колоть, раскалывать (тур. тат. кир. алт. jap, якут, тыр); хума сьор пилить тбсъ; вода сьор колоть дрова. Манн чирэмэ съор-за брахре онъ разбилъ мое серд- це.—Съорл треснуть, расколоться (тат. алт. зарыл)>-—Оьормал-| ла пополамъ (тат. зартыш-! лый) — Съорма съын человЬвъ среднихъ л4тъ. Съормара въ половин?} — праздникъ Преполове-Hifi,—алла кон съоррыньчэ бол-ныран отъ того, что бываетъ въ ! половин^ 50-ти дней. Съоргам плаха (тат зарка). Съоршх перепонка. Сьора половина (тат. кир. jap-ты, зарым, алт. зарым); сьора-бут полпуда, пут - сьора, вгсссе бут сьора 17а. 3VS пуда. Сьора-зъуръ полночь. Сьорык трещина (тат. зарык). Сьорая п&ппй, п^шкомъ (тат. кир jajay, алт. jaiiy, лг чер. йолын, якут, са/ты). Сьораеь мириться (тат. зйрят, алт. japam, л. чер. сьорасэм); ! сговорить невесту (тат.* japnw, ; алт. сура сватать—, л. чер. со-расам; тат. japnw бракъ); съо-расъны хйрь сговоренная, по, молвленая девица, невеста; ср. калазь. — Сьоразу миръ, прими-peHie (кир. japa, л. чер. съора-сыш).—Съорасътар мирить, примирять (тат. заряштер, алт. ja-раштыр, л. чер. сьорасътарэм). Сьорат творить, созидать, родить, даровать (мон. дзайа, тат кир japam, алт. jaua). Съорада-ган Творецъ (тат. Jaратучы, алт. Jaua4U, Jaйyчы; л. чер. Дуршо). При обряде Курь-зыры Чуваши говорятъ: сьандалык ?ьорадатн, съиръ Сьорадаган и пр. Творецъ Mipa—земли и пр.; см; въ прил. Щ. Ср. ту, той,— Съорал родиться.