* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

41 въ възк 56 въринйти, върин8 — бросить, ввергнуть: — Подъ братомъ амы не рои, да тебе Богъ въ горшаа той не вринеть. Лук. Жид. 8. *върй>яситиса — см. въор&китиса. вър&чити, вър8ч8 — вручить, передать: — Иже четътридесдтъми дньми на скрижали въроучивъш бГоначерътаннаи писменна оугодникоу твоемоу Мои-сЬииви. Служ. Серг. л. 86. *вър8щеник. — вържщени к. — залогъ: — Бодщк же са д8ши и тФлоу Га, храндще си добро вържще-ни к, кже отъ оць придхомъ (тт^ хаХ^ч тсарахоста971-хт^; въ букве щ сл. «върлмценик» средняя черта выскоблена, такъ что можно прочесть: вържченик). Гр. Лаз. XI в. 251. *върадити, въра®д8 — причислить: — Прииде въ стъш съборъ, ико върджденъшхъ въ причьтъ неции срамьнаа прибъ1тъка чюждиимъ притджаникмь бъь вають приставьници (IV ты /.Лг'рм хатеЛеур<Лчт). Ефр. крм. Халк. 3. *въ ое леньн а и — вселенная: — Великш вселенныя учитель Павелъ. Псков. I л. 6979 г. — Ср. въселе-НАга (въ т. 1-мъ). *въселатиса — поселяться: — Въ раискок житик въселдгасд. Мин. 1097 г. 108. въсиити — восигати, въсигаю — заыять, начать блистать: — СЭиде бо св^тъ луны, слнцю восиявшю. Илар. Зак. Благ. (Сбор. 1414г. л. 36). Восинеть весна постнаи и дв'Ьтъ покаиньга. Поуч. Плад. Мои. 79. въскакати, въокакаю — вскакивать, бросаться: — На м^сто его въскакаемъ. Поел. ц. Ив. Вас. Кирш.-Бплоз. мон, ок. 1578 г. въселадати, въОКЛАДАЮ—класть, накладывать:— Боянъ же... своя венца пръсты на живая струны въекладаше. Сл. плк. Игор. — возлагать (въ образныхъ выражешяхъ): — На та бо кдиноу надеждоу въекладакмъ. Мин. 1097 г. 145. *въседикновеник. — кличь, восклицаше: — Блжни л годи к, вОдуще въекликновеньк. Ефр. Сир. 1377 г. л. 16. *въСКОЛВВАТИСА— заколебаться, потрястись: — Нгда оубо възрить Гь* на нъ1, вси бо мъг въеколебакмед, пбса и землд. Пал. XIV в. Зав. Левг. *въскопати = воскопати, въ Скопаю — раскопать, выкопать: — Все могилье воскопано бяше по всемъ церквамъ; а где место воскопають или мужу или жене, и ту съ нимъ положатъ малыхъ детокъ. Веков. I л. 6849 г. Ини и подале отъ церкви и опрочь церкви, могилье на целыхъ местехъ въеко-павше, погребаху. Повг. IV л. 6860 г. *въскоповати, въскоповаю — раскапывать: — Гробъ1 въекоповають или крадуть. Вяз. крм. 1284 г. л. 27. •'¦'въокорвти, въСкорхю — проехать быстрее, опередить:— Володимиръ, вседъ на конь, погна..., и въекореша Кигане передъ Володимеромъ (въ др. сп. оускориша). Ип. л. 6655 г. *въскрилити, въскрилю — см. въперити (въ т. 1-мъ). въскрьсеник=воскресение—воскресный день:— Учинили заповедь..., что намъ въ празникъ въ воскресеше Христово дела не делати никакого черного, ни угодья въ воскресеше Христово не угодовати..., ни белки не лесовати, ни рыбы не ловити..., ни ужины нощъ воскресеше въ лесъ не носити. Запое. Тавр. 1590 г. въокрьсьнъш = воскресьнъш — относящейся къ воскресному дню: квангелик въскресьнок — собрате евангельскихъ чтешй на воскресные дни всего года: — Евангел1е толковое воскресное на бумазе. Отп. Лик. Кор. мон. XVI в. въскрвшати, въскрвшаю — воскрешать, оживлять: — Аще и мьртвъпа, ре, въекрешаи, не мо-жеть попомь бъ1ти. Вопр. Кир. 84. *въск8пати = воскопати — см. ВЪ1к8пАТИ (въ т. 1-мъ). *въок8ратиоа — подниматься, какъ дымъ: •— 1Яко же дымъ, ико же пара, тако же и въек^рдютьед в на похоти сластныи (dcvic^oiKHv). Пчел. И. публ. б. л. 10. въсеърмити = въовръмити, въскърмлю — вскормить: — Подъ шеломы възлелеяны, конець кошя въекръмлени. Сл. плк. Игор. *въол8шати, въсл8шан> — послушаться, согласиться: — А жена мои пострижетьсА въ чернице, то вы дайте ки четверть, сить не боудеть голодна; или того не въелоушакть, а нечто меншек дадите к и. Рукоп. Клим. д. 1270 г. *въслвдовани№—наследование: ¦—Блжнъ ксть иже, Соходд житьи сего, наследьника вставить...: аще бо и кствомъ чдвчьскомъ растаютьсд, но шбаче дети-нымъ въеледованькмъ живъ ксть. Пчел. И. публ. б. л. 72. — продолжеше: — Въследованик (въ подл, въеледова-нии) хоуле терпеникмъ иреставакть (axoXouSioc). Пчел. И. публ. а. 141. въолздьникъ — последователь: — Ноуждьно оубо, иже въне млтвъ1 стоищемъ испълнити въеледьни-комъ кго, цр"къ1 наказакть (той; вхиттк тропой?). Ефр. крм. Вас. Вел. л. 206. Понуженъ отъ нынеш-нихъ боящихся Бога и въеледникъ заповедей его возвестити тобе ппсашемъ. Поел. Акинд. 1312 — 1315 г. въсмьрдвти, въсмьрисЙ — просмрадиться: — Гнои ихъ изд-раи Сйметати, ико да не въемьрдить рай (отсш5 «v iii] ?7ro^e(7ct?v о 7tapa