* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

819 ОЪР - СЪР 820 шеся, Псковичи сташе съ Немци битися крепко. Леков. I л. 6849 г. — случиться: — Придо сказать тебе, еже срящется люде твои в послиняа дни (??? ??????'?????). Дан. X. 14 (Упыр.). сървтати, сървтаю — встречать, выходить на встречу: — Кгда дша изидеть w тгЬла, идоуть съ нею и ангели, сър'Ьтають же ю и силы тьм^, хо-тАще възбранити ки. Сбор. 1076 г. л. 244. Вид^нъ бы съретан та сЬда на кони врагъ многообразь-нъш. Мин. 1096 г. (сент.) л. 40. Кг да възв1зстАхоуть приходъ томоу блаженаго, тоже тако тъ, ишьдъ, того съреташе. Лест. Жит. Оеод. 26. Ему же въходящю въ 1ерусалимъ, съ ветвьми младеньци сгр^тахуть и. jКир. Тур. Сл. о снят. 33. — встречать, принимать: — Съ хлебы ср^таете б'Ьжа-щая (?????? ?????????). Вс. XXI. 14 (Упыр.). Рать ли на та творить жена и, въ.гЬзъшоу ти, акы зверь сьре-таеть. Изб. 1073 г. л. 69, Съвьрстьникы свои миромь съретаи. Сбор. 1076 г. л. 9. Не сър^таи жены блоудь-ница, да не како въпадеши въ сЬти к га. »и. яке. л. 174 (I. Сир. IX. 3). Оървтеник. — встреча: — Се жен ихъ грддеть, исходите въ съретеник. кмоу (????????? ??? ????????? ??-???). Me. XX V. 6. Остр. ев. Аврамъ же тече въ cpi>-теньк. кму. Илар. Зак. Благ. (Сбор, 1414 г. л. 33). Изидоша же на сретенье Кирилово князь и княгыни. Лавр. л. 6738 г. Не добро сретение емоу бъ1сть (?????????). Муч. Дим. Сол. 12. — нападете: — GO сретении беса полоудньнаго (??? ???????????, въ др. сп. w ердща). Псалт. Симон, д. 1280 г. ne. ХС. 6. — Сретенье, праздникъ Сретенья Господня (2 Февраля): — На Сретение Га нашего Hicy Ха (? ???????? ??? ?????? ???? ????? ???????). Остр. ев. ?, 264. СЪРФТИТИ, СЪРВЧЙ—встретить, выйти на встречу:— Оже есте мои мирниди, сретьтА ma, а кто не сретить мене, тыи ратный мне. Ип. л. 6769 г. — принять, привлечь: Не сретело бе мене лице жены красны. Пал. XIV в. Зав. 1уд. — ср. СТРЯТИТИ. ОЪРЕТЪ — встреча: ставити съретъ — преграждать путь: — Огнь стави съретъ ис цркве (???????). Ip. Лаз. XI в. 256. Сървчати, СЪРЕЧАЮ— встречать, принимать: — Ни сречаи жены соничавы и отврати очи отъ жены красны. 1ак. Поел. Дмитр. д. 1078 г. — Ср. СТР®-ЧАТИ. СЪРФЧЫСА — поединокъ (?): — А учнутъ ходити за сречкою на поле, ино взяти твоимъ приставомъ две денги. Дог. гр. Новг. и Еаз. IV 1470—1471 г. СЪР®гати, сърфю — столкнуть, согнать: — И не сърееть тебе тать пути (??? ?????? ? ??????? ??? ????). jЕфр. Сир. XIV в. (JB.). СЪРЮТИТИ, СърбочЬ — столкнуть, сбросить:—Ничьсо же бо сице стрьмоглавь не приносить, ни съ брега сърютить. Конет. Болг. Поуч. (On. II. 2. 432). сърютитиса — см. сърЬтитиса. оърющатиса — см. оърЬщдтиса. СЪРАДИТИ, ОЪРАжЬ — привести къ порядку; обуздать, усмирить: — Аще безъ гарости пребоудеши, то сърддилъ еси лающаго ти ($?????? ??? ?????????). Пчел. И. пуб. б. л. 60. СЪРАДИТИСА — условиться, порядиться: — Се сряди-лися попъ Семенъ съ Иваномъ игуменомъ... по суд-неи грамоты. ????. рядн. XV в. 9. Се срядися рядомъ Степанъ Цюниковъ съ Онаньею съ ТроФимовымъ. т. ж. 4. СЪРАДЬНЪШ — ? — Да платья взяли шубъ съ крашенинами бараньи, и сермягъ срядныхъ, и каФта-новъ суконныхъ однорядочныхъ. Явк. Вт. Вас. 1579 г. СЪРАТЦА — встреча: — Не оувидехъ, ико тъ1 ma престаеши на пути въ ердщю (??? ?????????, in occur-sum). Чис. XXII. 34 no en. XIV в. Въ срящЬ; жажжщ^ вод8 принесете, живЬ’щш въ стране Теманове, съ хлебы сретаете бежащая (??? ??????????). Ис. XXI. 14 (Упыр.). Кака ся мне сряща бысть (????? ??? ??? ??????????, unde id mihi occurrerit). Жит. Андр. Юр. X. 49. Посла на срящЬ7 его (obviam illi misit). Жит. Оеод. Сик. 94. Мин. чет. апр. 461. Изыдоша на срящЙ его. Жит. Грт. Арми XVI в. (В.). — нападение: — GO ердща и демона полоудньнаго (??? ???????????). Псалт. 1296 г.пс. ХС. 6. Избавитйся w съряща беса полоудньнаго. Никон. Панд. сл. 30. Англа светла, избавлАюща... w всакого навета спротив-наго, w срАщи лоукаваго. Служ. Серг. л. 115, — судьба, рокъ: — Ксть правьдьныи, кго же сърдште сьрАшта, акъ1 безаконьника, и ксть безаконьникъ, кго же сърАште сьрдща, акъ1 правьдьника. Изб. 1073 г. л. 109 (Екклез. VIII. 14). Сряща овы злы, овы добры. Сбор. XV в. И кто има сицевК срящК по-ведати (????????). Златостр. XVI в. (В.). — несчастье: — Мьзда ердща (?????? ????????, merces calamitatum). Златостр, сл. 4. Позорище сраща (???-???? ????????), т. ж. сл. 2. Молится, проситъ, плачется сряща (??? ????????), т. ж. сл. 2. Пршде срящЙ молящи раздрешити (????????), т. ж. Идеже бо гневъ Бжии, тоу сърдгца страшьна. Сбор. Троиц. XII в-173. Б‘1'емь блгословесить, сьрдштА пр1'емлА хвали (????????? ?????????? ??????????). Златостр. 4yd.XVIe. (On. IL 2. 128). — ворожба, гаданье: — Не идите в* которахъ и не враждоуите, ни ердща смотргге iw птиць. Лев. XIX 26. Сбор. Волог. XV в. Ак. н. Съмотряще къша и чизватя и сърящя, Ис. II. б.толк. (B.I. 384). Влекъш къ собе гоусльми и свирельми, плдсании, смехы поус-тошьныими, лъжами, сърдщами, кобьми. Златостр. XII в. (Свгъд. и зам. I. в. 3. 41). И ein же с&це # насъ нищеи издавна искони наоучишася срящи (???????). Златостр. сл. 3. Троубами, гоусльми, екомо-