* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

817 СЪР СЪР 818 ковъ на нихъ кто на иные сроки срочную накинутъ, и кто что на нихъ опроче тЬхъ сроковъ двою по гЬмъ срочнымъ и безсудную возметъ, ино та моя без-судная не въ безсудную. Жал. гр. в. к. Вас. Вас. Троиц. Серг. м. 1453. А посаднику приложить къ срочной грамоте своя печать, а иному сроку не быть. Нов t. судн. гр. 1471 г. йсцовъ и отв'Ьтчиковъ не волочити, а ставити ихъ передъ суд1ями; а срочныяихъ хресть-яномъ отписывать и безсудные давати неволокитно. Судебн. 1497 г. 152. сърЙвити, сър&блю — построить изъ дерева: — (Шй) приде къ Дунаеви, възлюби место и сруби гра-докъ малъ. Нов. вр. л. введ. 7. Того мца въ ш днь иде Стополкъ и сруби городъ Гюргевъ, кго же беша пожгли По(ло)вци. т. ж. 6611 г. Имати же кмоу (городнику), донеле городъ съроубдть. Р. Прав. Влад. Мон. (по Син. сп.). Цркви съроубиша в* деревдне. Нов t. I л. 6641 г. Въ то ль съроуби Аркадъ игуменъ црквь стыга Бца оуспеник и съетави собе манастырь. т. ж. 6661 г. Того же лета заложенъ бысть градъ Суждаль, и срубленъ бысть того же лета. Лавр. л. 6700 г. Съроубиша въ Роусе городъ. Новг. I л. 6709 г. Кнзь Александръ с Новгородци сроуби городци по Шелона, т. ж. 6747 ?. Сроубиша Новгородци городъ новъ. т. ж. 6770 г. — снарядить — см. сърЬбитиса. сър8битиса — собраться, снарядиться: — И на зав-???? много поехали, той ночи и срубившися, съ 4 сохъ конь. Псков. I л. 6986 г. И Псковичи рклись на помочь итти и срубилися съ 10-ти сохъ человекъ конной (въ др. сп. срубили), т. ж. 7003 г. СЪР&ГИТИСА — СЪРЛлТИТИСА — ринуться, сбро-ситься: — Съ брега сържгится. Ис. V. 22. толк. (Упыр.). сърЙчаник = сър^чаниК. — даръ, награда: — То крьстиганомъ отъ тебе, имъ же сънабъденъ бъ1 теми зъле, еържчанига (????????). Гр. Наз. XI в. 274. ОЪРЙщатиса — сбрасываться: — Почьто ли ся акы съ; брега съроущакши (?? ???? ??????? ????? ???????). Златостр. XII в. (В.). сършень = съръшьнь — шершень: — Еллини съ-зижю не сущаа образы съръшень, и о;самъ, и строк# (??????? ??? ???????? ??? ??????????). Георг. Ам.(Увар.) ?. 41. — Ср. ШЬРШЬНЬ. съръвати, съръв8 — сорвать: — Висащии* на въш его кртъ съръвавъше. Жит. св. Тр. (Бусл. 431). СЪРЪЮГСЫВАТИ, СЪРЪ1СКЪ1ВАЮ — сбегаться: — Начаша люд1е сърыскывати съ обою страну, акы на рать, в доспесехъ,на мостъ великыи. ????. I л. 6926 г. (по Арх. сп.). Сърьвьнитбль — сподвижникъ, сотрудникъ: — Оть-чьскъшмъ, блажене, последоуга стопамъ, сърьвьнателА имевъ добръшмъ, Романе богомоудре, Давыда. Стихир. д. 1163 г. сърьвьность = съревьнооть — соперничество, соревнование: — Ленивыя въ блудную сревность вло-1 жили есте, ласкосердыя же въ разслаблеше свели есте. Поел. ц. Ив. Вас. Кирш. Еплоз. мои. ок. 1578 г. Съръзити, сър$ж8 — пршбрести прибыль: — А то-варъ дай передъ людьми, а что сърезить товаромь темь, ли пригостить, то то кму собе, а истъш товаръ воротить имъ. Р. Нрав. Влад. Мон. (по Син. сп.). СЪРФСТИ, СЪР A4 O = съращ8 — встретить: — Аще срАщеши говадо (??????????, obviaveris). Исх. XXIII. 4 по en. XIV в. К г да сърлчеши ближьндаго свокго, почьсти и. Сбор. 1076 г. 99. — выйти на встречу: — Съшьдъшоу ИГсови съ горы, сърете й народъ мъногъ (?????????? ???? ????? ?????). Лук. IX. 37. Остр. ев. Мароа же к г да оуслыша, и ко ИГс грАдеть, сърете и, а Марии дома седеаше (????????? ????). ??. XI. 20. т. ж. Вниде Вячеславъ... в Кыевъ, и людемъ с митрополитомъ сретшимъ его, и посадиша й на столе прадеда своего Ярослава. Лавр. л. 6646 г. Тъгда повеле КоуФимимнъ... съ свещами и съ тьмъганъмь сърести га. Жит. Ал. ч. Бож. Златостр. XII в. Все священство и съ множе-жествомъ народа сретоша его съ кресты. Псков. I л. 6974 г. — встретить, преградить путь:—Се Неченези приидоша по ишои стороне S3 С#лы, Володимир же поиде против# имъ и срЬте га на Тр#беши на броде, где нн® Пе-ре и с лав ль. Нов. вр. л. 6501 г. (по Радз. сп.). Они же, не пустячи в веже, сретоша ихъ, а дружины не до-ждавъше, и сступишася, и побежени бывше Половци, и биша я (въ подл, и) до вежь. Лавр. л. 6694 г. — встретиться, попасться на пути: — Сърящеть вы члвкъ, въ коморозе водоу нося (??????????)· Лук. XXII. 10, Мрк. XIV. 13. Ев. XII в. (В. L 353). При-шедшоу Icoy на WHoy страноу Градариньскоу, сре* тоста ii два бесна (????????? ????). Me. VIII. 28. Ев. 1307 г. (Бусл. 100). — явиться, предстать: — Сърести на отъветъ (????-?????)· Ефр. крм. Крв. 19. — стать помехой:—Владыко мои, милостивъ боуди дши моки, да не сърдщеть кга противьныихъ лоукавьство. Нест. Жит. веод. 28. Спей дшю мою, да не ердщеть кга лукавы светъ противнъ1хъ. Нест. Бор. Гл. 26. — произойти, приключиться: — Ничто же w сихъ бы ТА срело (?????????). ???. IV. 12. Библ. 1499 г. (Мат. Бусл. 54). Богаштаагосл Га" не сърдштеть зъло. Сбор. 1076 г. л. 145. Ниже хвалисд на оутрьнда, не веси бо, что та сьрАщеть. Панд. Ант. XI в. л. 269. — постигнуть: — Ксть правьдьнъш, кго же сърдште сьрАшта, акъ1 безаконьника. Изб. 1073%. л. 109. сърэвстиса — встретиться, сойтись на пути: — Млть (и) истина съретостасд, правда и миръ и>блобызастасА (??????????). Псалт. Сим. д. 1280 г. ? с. LXXXIV. 11. Сърдщл^тсА беси съ онокента#ры (?????????????). Ис. XXXIV. 14 (Упыр.). ГНедъше къ вратомъ, сърето-шася с нима въ вълазе. Жит. Вас. Вел. XIII в. (В. I. 121). И Карпъ съ дружиною сретошася съ Немци съ Норовци на Кушели у села на болоте, и ополчив- 62