* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

815 СЪР - ОЪР 816 СЪРИН&ГИ, ОъринЬ — сбросить: — Съ СТИНЪ1 съри-нетъ (???? ??????? ??????). Гр. Наз. XI в. 6. Сведше с в-Ьца, сринуша й с мосту. Новг. I л. 6926 г. (по Арх. сп.). Срин8ти съ брега (???????). Дп>ян. Hemp. Павл. 84. — низвергнуть (въ переноси, см.): — И сриновенъ бъ1 на землю за гордость кго. Нест. Бор. Гл. 2. СЪРИСТАНИК. — сборище; смятете: — И бы в Риме МАтежъ многъ и сристан'1е Петра ради и Симона, гако пре w бою чюдеса твордть (????????). Георг. Ам. (Увар.) л. 164. СЪРИСТАТИСА — сходиться, собираться: — Вид^въ же Hic, гако сърищетьсА народъ, запрети дхоу нечи-стоуоумоу (?'?? ???????????? ?????). Mp. IX. 25. Остр, ев-Англи сърищоутьсд и газъ1къ1 вьса къ бжетвьн&оум# его поклонению. Мин. 1096 г. (сент.) л. 95. — прибегать: — Аще оузьрипш сърищющасА нъше къ правей вере, не зъла поминаи о миноувъшиихъ. Ефр. крм. л. 217. СЪРИЦАНИК. — слогъ: — Речь числима срицанъми (????? ??????????? ?????????). Io. екз. (?·). СЪРОДИК — родство: — Обьща съродига правьда (??? ?????????? ?? ??????, cognationis iura). Ефр. крм. 203. Вас. Вел. — степень родства: — Отъ кокго съродига рожьшьгасд наричють братью ихъ дроугъ дроуга. Ефр. крм. 204. съродьникъ — родственника — Памдть стго Симеона 1ерслмьска, съродника Гна по плоти. Мст. вв. 27 апр. Петрова съродьника похвалимъ. Мт. 1097 г. л. 167. Вижь болезнь срдца мокго, юже пригахъ w сродника мок го, гако тебе ради оумерщвдкмъ кемь в сь днь. 1ак. Бор. Гл. 76. Что прига... вашь сродникъ оканьнъш СтЪпълкъ, избивъ браю свою. ????. I л. 6726 г. Не подобакть еппмъ... в завете что по смрти кре-тикомъ оставддти, a ? сродници ???. суть. Ряз. крм. 1284 г. л. 31. Егда раскоторають или съ своими сродь-никы или с чюжими, преже даже не заиде елнце, по-даваютъ десницю дроугъ къ дрЬ’г8. Пчел. И. публ. б. ?. 121, — Ср. СЪРОДЬНИКЪ. СЪРОДЬНИЦА — родственница: — Рекохъ съродьници моки (?? ???????? ???). Пат. Син. XI в. 167. съродьничьнъш — родственный: — Пристрасти ради человечьскаго или дружбы или любьви ради сродничьныа. Грам. митр. Кипр. иг. Серь, и Оед. 1378 г. съродьнъш — родственный: — Словесьнаи же дша, съродьнъ1имь напаикмаиоумаштакмасловъмь, дховь-не придакть. Ефр. крм. л. 1, Оужичнъшь и сродны дхмь сведетельствована (въ Греч, только ??? ??? ?????????). Гр. Наз. съ толк. Ник. Ир. XIV в. (On. II. 2.85). — сродный, близшй: — Соупроивьнок же къ съродь-ноуоумоу оуто жжичьство има. Изб. 1073 г. л. 29. — сходный, подобный: — Аще бо сродни бъио по-добьствию смрти его, но и воскрнью боуде (????????). Рим. VI. 5. Нов. зав. XIV в. — ср. СЙРОДЬНЪШ. СЪРОДЬСТВО — сродство: — Доброк добромоу съродь-ство иматъ. Пикон. Панд. сл. 28. оъродьотво — геенна (по смешенш Греч, ?????? и ?????): — Сродьство огненно (?????? ??? ?????). ??. XVIII. 9. ????. толк. ев. (On. II. 1. 134). — Ср. РОДЪ, РОДЬСТВО И др. съродьць — родственникъ: — Отъ Елизара шло пять вервей, а другая пять вервей шла отъ Онтона и отъ Ивана, отъ ихъ же сродчевъ. Прав. гр. Ник. Кор. мон. 1571 г. Съроженъш—сродный; единосущный: — Слова Бжиа безначальна и Оцоу сърожена, w небъггил Очьмь съветъмь велчьскад съставльшаго, боЗгЬпьно родила кси. Мин. 1097 г. л. 110. сърои — сборище:—Тъгда бъ! сърои великъ и въехва-тиша СтеФана. Златостр. XII в. (В.). сърокъ—срокъ, назначенное, условленное время:—Пришлю к тобе Романа..., абы пошелъ ко Возваглю и>тоуда и къ Кыевоу; и срече срокъ во Възъвагла. Ип. л. 6765 ?. А срокъ тремъ тътедчамъ и двема стома взати кназю на сборъ в Низовьскъш весъ. Дог. гр. Новг. съ в. к. Мих. Яр. 1316 г. Срокъ съркоше, где съиматися Псковичемъ съ Островичи. Псков. I л. 6849 г. А чего кто иметъ искати на нихъ, ине учинятъ имъ срокъ передъ моихъ наместниковъ передъ Двинскихъ. Уст. Дв. гр. 1397 г. npiexa посолъ отъ Новагорода во Псковъ, посадникъ Карпъ Савиначь, и съ нимъ дружина его, по челобитью Немецкому и по ихъ сроку. Псков. I л. 6968 г. На съездъ по королеву сроку послали. т. ж. 6979 г. А что до Норовского миру, да того сроку хотимъ тако же держатися, какъ вашь государь князь местеръ намъ повестуетъ. т. ж. 6979 г. — отсрочка: — А кто съ кемъ ростяжетея о земле, а почнетъ просить сроку на управы или на шабъры. ино ему дать одинъ срокъ на сто верстъ три недели. Новг. судн, гр. 1471 t. И онъ молвитъ:... а не станешь въ веру нашу въ Махметъ дени, и жеребца возму, и тысячю золотыхъ на главе твоей возму; а срокъ учинилъ на 4 дни. Аван. Никит. 333. Дай, господине, мне, судья, срока, и язъ передъ тобою Михаила Ко-лупаева поставлю. Прав. гр. Мих. Колуп. 1547 г. СЪРОНИТИ, СЪРОНЮ — уронить, сронить: — Тогда же бодоша конь под нимъ в ноздри, конь же начдтъ совати под нимъ и шеломъ с него срони. Переясл. л. 6659 г. А древо не бологомъ листв1е срони. Сл. плк. Шор. СЪРОСТИОА — СМ. ОЪРАСТИСА. сърочьнъш — относящейся къ сроку, определенный, условленный: — Князь местеръ со Псковомъ и пере-мирья не емлетъ по срочныхъ летехъ. Псков. I л. 6981 г. Язъ нынеча васъ отпущаю, а своихъ пословъ шлю къ вамъ въ Псковъ со княземъ Ярославомъ о всехъ своихъ делехъ у срочныя дни. т. ж. 6984 г. — отсрочка: сърочьнаи грамота = сърочьнаи — грамота объ отсрочке: — И приставъ мои имъ даетъ два срока въ году... ; а о проче дву сро-