* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

663 СЪВ - оъв 664 ОЪВРАТООЛОВик — описательное выражеше, перифраза:— Съвратословик ксть слово, кже ?'?????? ??-чивк кдино ???’?? назнаменоукть (выше: окроугосло-вик; ??????????). Изб. 1073 г. л. 239. СЪВРАТЪ = соврдтъ — вращеше; вихрь: — Съвратъ (въ нов. вихръ). Ос. IV. 19. Библ. 1499 г. (Мат. Бусл. 50). — отклонение, уклонеме; совращеше: — Съвратъ д&а (???????? ?????????). Ос. IV. 18 по en. XV в. (В.). Съвратъмь оума отъ оуньшинъ1 на горьшин^. пр4-падъша. Изб. 1073 г. л. 168. И сиц’Ьхъ ради оума вашего съвратъ, ничесо же не съмыслгаште ивлгак-тесд. т. ж. л. 15. — уклонеше, отступлеше: — Многорасколеныя льсти съвратъ1 (?????? ??? ????????). Кирш. Iepyc. Ом. (Б.). — измОнеше: — Не измоута, ни съльганига, ни съврата подъимъ (?? ??????). Изб. 1073 г. л. 21. — заговоръ: съвраты творди — ????????????, устраи-ваюиий заговоръ, вступающей въ заговоръ:—Аще кото-рКи причетници ли иноци обрдщКтся ли совраты тво-рдще, ли клевеш&ще, ли советы твордще на еппы ли на причетникы (? ???????????? ? ????????????? ? ????-?????? ??????????). Корм. Моск. дух. акад. л. 45. Трул 34. съвратьнъш == совратьнъ1И: съвратьнок — пе-реходъ, превращеше: — Съвратьное же ксть еже w небъ!тьи въ бъггье прити и еже w готовъгд вещи иному чьсомоу бъгги. 1о. екз. Бог. 202. — относящ]йся къ заговору: съвратьнаи вина — то же, что ротническага вина, ??????? ??????????, пре-ступлеше соумышлешя. Корм. Моск. дух. акад. л. 45. Трул. 34. Съвращати, СЪВРАЩАЮ — совращать, заставлять уклоняться: — Дъщери иноплеменникь, съвращающая тя СЪ П^ти твоего (??? ??????????? ?? ?? ??? ???? ???). 1ез. XVI. 27 (Упыр.). СъвращатиОа. — изменяться: — Бездоушьнага оубо и бесловесьнаА съвращаютьсга... плътьнъ1ими измяты. 1о. екз. Бог. 202—203. Съвращеник — совращеше (?): — Дивлюся съвра-шенТю томоу (??? ??????????). Жит. Io. Злат. XV в. (В.). СЪВРФДИК. — сострадаше: — Годъ бо есть безвредия И годъ съвредая (?????? ??? ????? ???????? ??? ?????? ??????????). ??. Лпств. XII в. (В.). оъврвти = Соврфти, съврю — вскипать: — Аще не соврить горнець.., сласти сладкы не имЬеть (въ др. сп. въскьшить; ??? ??? ?? ?????) ? ?????, ???-???? ?????? ??? ????, multum ferbuerit). Жит. Андр. Юр. XXX. 117. — свариться, развариться: — BxsBbpO, и искипО, и съвр-Ьшя кости его срОдО e (??????). 1ез. XXIV. 5 (Упыр,),— Ср.: ДьбО бо птици въвръжете та въ кло-коштжштъ конобъ и пльти твоА вьса съвьрдтъ и сокомъ сд сътвордтъ. Су пр. р. 170. — сгорать, измучиться: — Аче не совримъ печальми (??? ?? ‘????????). Жит. Андр. Юр. XXX. 117. СЪВРВЩИ, СЪВЬРГЙ = СЪВРЬГЙ = ОЪВЕРГЙ — сбросить: — Свръже Kwato вретище свое (????????). Быт. XLIV. 11. Хроногр. XVI в. Ак. н. Съврьженъ бысть съ кона. Сбор. 1076 г. 267. Шко приближисА к' рОцО, сверга нортъ1, сунусд въ Дн’Ьаръ и нобреде. Пов. вр. л. 6476 ?. Мзвиша и' в рукоуи съверьгли бдхуть с кона его. Переясл. л. 6659 г. Съврьже одежю съ себе. Нест. Жит. Оеод. 8. Съвергоу тя ико листа w вОтра (deiiciam). Жит. Март. 2. Мин. чет. февр. 131. — Съ-врОщи съ моста—смертная казнь въ Великомъ Новгород^: — Почаша мълъвити о СоуждальстЬи воинЬ Новъгородци и 8биша моужь свои и съвьргоша и съ моста. ????. ??. 6642 г. Мша 1гната БЬска и биша ? на вОчи ? свергоша ? с моста въ Волховъ. т. ж. 6824 г. — свергнуть, изгнать: — Древле таковш съ небесъ свержени бы rua. Поел. Сим. Нолик. (Калайд. 254). Бъ!.. свръже антихриста изъ агтельска лика за гръдость. Нов. вр. л. 6578 ?. (по Переясл. сп.). — уничтожить: — И съвръго пло его съ връха и кореша его изъ низ8 (въ нов. изсушихъ, ???????). Ам. II. 9 (Упыр. 22). — сложить, снять съ себя: — А оже съвержеть виру, тъ грвна коунъ съметнаи итрокоу. Р. Прав. Яр. (по Сим. сп.). — ? — Р8ка Гнд сверже на скоты твод в ними и на кшнА (??????? ?? ???? ??????? ???). Исх. IX. 3. Хроногр. Ак. н. XVI в. Оъв8за — связь: — Вса нлътъскага съвоуза и съставъ твоихъ оудовъ (въ подл, оудобь) раздроушашесд. Мин. 1097 t. л. 99. — связь, скр^Ьплеше: — Дамь камеше стрОльное въ св#зы и (??? ???? ????????? ?????). Ies.XIJLI. 11 (Упыр.). — узы (въ переноси. емысл,Ь):-Раздр'ЬшисА съвоуза газъ1-ка кго (? ?????? ??? ???????). Мрк. VII. 35. Юр. ев. п. 1119 г. Недостогаше ли раздрОшити ка отъ съвоузы въ днь соуботьнъш (??? ??? ??????). Лук. XIII. 16. т. ж. Обаче и стии себО не въярЬчага^тьсд, вО-доуште любъве дховьнъш съвъоузы, гако же не поело) шакть Гь стааго, аште молитьса разорити иного стааго молитвоу или клдтвоу. Изб. 1073 г. л. 187. Симь покагавк печаль, съвжзж ерьдьчьн^к: (??????). Гр. Наз. XI в. 237. Три степени сига съвоузою никакою чистотъ1 оустрокникмь съплетени (????????, соп-strictione). Ефр. крм.Кре.З. Раздрешь.. бяГьствьноую съвоузоу. ????. мин. сент. XII в. л. 10. РаздрОшите I зълъ моихъ съвоузоу. Окт. XIII в. 67. — сообщеше, прюбщеше: — Дньсь съзъшакть вса на весели к свОтьло, ико съвоузъ1 свокго сиганига подавай славдщимъ вьс^мъ Га! Мин. 1097 г. л. 46. съвйзъ = Оъвлчзъ = совЙзъ — связка, обвязка: — В’ четыре бо узлы быхъ связанъ въ погасъ..да до-нелЬ же бОаху свузЬ и узлО, дотолО былъ еемь тамо (въ подл. нОтъ). Жит. Андр. Юр. XXXIII. 135. — связываше: — Съвузъ и раздрОшеник (въ др. сп. съоузъ). Ефр. Сир. 1377 г. (Свпд. и зам. I. 1. 72). — духовная связь: — Рьвьноуите болыиимъ даромъ,