* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

665 оъв оъв 666 рекше покорению и ы5стын1, паче же лобъве, кже съвоузъ твьрдыи. Златостр. XII в. Некакъ инъ еъвоузъ видимуоуму и невидимоуоумоу кстьствоу. 1о. екз. Бог. 175. — союзъ: — Съвъкоуплдкшиже радоугасд гаве правовер-нъ1хъ ликы съвоузъмь дхвныимь. Мин. 1097 г. л. 81. — совокупность: — И надъ всеми сими любъве, кже ксть съвжзъ съврыпеныж (?????????). Панд. Ант. XIв. л. 209 (Кол. III. 14). — узы (въ переноси, смысле): — Штъ съв/Кза вр^жда-тиса (?????)^??. Паз. XI в. 21. — составъ: — СЭтергнущи же са дпш ис телеснаго срод-наго совуза бёственымъ повеленикмь, и гЬло въ персть разливактсА. Пал. XIV в. 58. — навязь, навязка: — Жены творять многашды на-слаженига и кага съвоузъ1, на свою любъвь привести искоушающе (????????? ???? ??? ????????,???). Никон. Панд. сл. 15 (Бас. Вел. 8). — Ср. НА&ЗЪ. — связка, сухожил1е (?): — Ногъть же и рогъ и власъ и съвоузъ и ино еже подобьно к тому. 1о. екз. Бог. 195. СЪв8зь&Ъ1И — связывающШ, соединяющШ: — Слово съвоузное (????=?[???). Аван. Алекс, сл. на Apian. (On. II. 2. 37). 0ъв?зьнга — связь, тесьма: — Съв8зни (??????). Мее. Пат. XVI в. (On. II. 2. 24). съвъводити, съвъвожй — приводить: — Тебе из-дрддьно благодательство темь вьсемъ западьнъимъ црквамъ Бжикю помощию съвъводдщю. Ефр. крм. Крв. 135. СЪВЪГНИТИК — ???????: — Съвъгнитьк. 1о. Лтьств. XIV в. (On. II. 2. 203). ОЪВЪДВОРЕНИК — совместное жительство: — Съвъ-дворениА мчнкомъ съподобисА. Мин. 1097 г. л. 162. съвъдворитиса = соводворитиса — поселяться вместе съ кемъ либо: — Аще видАше моужа мра и книжна..то емоу съвъпросникъ и събеседникъ беАше и с ни соводворАшесА и шбнощеваше и оу-треневаше. Жит. Стеф. Перм. 657. Съвъзвесшштиса — вместе возвеселиться: — Радость великоу въсигавъши, доуша пророчьскъш, съвъз-веселите ми са. Мин. 1097 г. л. 115. СЪВЪЗДВИГН&ТИ, СЪВЪЗДВИГНЬ — вместе воздвигнуть: — Гь* съ нбс*е оуготова престолъ свои члкоу, въ нь же облечесга, съвъздвиже и съпосади на нбсь-ныихъ. Псалт. толк. XI в. (Евг.). съвъздрастьница — сверстница: — Твои нелъжь-нага соупроуга Татта гависА твои оугодьнага съвесть-ница, съвъздрастьница и слоужьбьница. Мин. 1096 г. (сект.) л. 150. СЪВЪЗДРАСТЬНЪШ = СОВОЗДРАСТЬНЪШ — вместе выросппй, соединенный: — Съвъздрастьнъ родъ (??????? ?????). Ирм. ок. 1250 г. — вместе существуюгщй: — Дшю примешае телеси и совоздрастноу съроднаго сооуза. Пал. 1406 г. л. 44. ОЪВЪЭДРАЩАТИ, СЪВЪЗДРАЩАЮ — ? — СЪВЪСХО-дящая же (лета) дроугъ дроуга съвъздращакма. Жит. веод. Студ. 39. СЪВЪЗИСКАТИ, съвъзищЙ — вместе разсмотреть, разследовать: — Целъ1 каноны съвъзискавъ съ вашею стостию (???????, iuquirens). Ефр. крм. Крв. 1. Или тамо обретакмага отъ насъ оутвьрддтьсА, или, аще не обрАщютьсд, събьравъшюсд кще събороу о техъ прочек съвъзищемъ. т. ж. Крв. 1. СЪВЪЗЛЮБЛЕНЪш — равно любимый: — Зъвъзлю-бленъ Петроу настольникъ. Мин. 1097 г. л. 138. съвъити, Съвъид8 — сойти: — Акы на Адама съвъшьдъ, о Бозе образитьсА (?????????). Гр. Наз. XI в. 11. ОЪВЪК^ПЕНИК. — соединеше, союзъ: — Зълоба бо Бжьга оубо съвъкоупенига отъгатъ и члкы дроуга отъ дроуга разлоучи (????????). Панд. Ант. XI в. Л. 117. — Ср. ОЪВЪК^ПЛЕНИН. съвъкЬпити = совокЙпити, съвък8плк> — собрать, соединить: — Отъ стъшхъ кънигъ... главы съвъкоупленъ1 и различены отъ себе (???(????). Панд. Ант. XI в. л. 2. Обок съвъкоупивъ и въ кдино при-ведъ (?????^??????). Гр. Наз. XI в. 43. — созвать, призвать: — Съзвавъ на кдино весельк нбныя и земныя, совокупи въ едино англы и члвкы. Илар. Зак. Благ. (Сбор. 1414 г. л. 35). И тогда Воло-димеръ совъкупи сны свои, тако же и Двдъ и Олегъ съ своими сны пришедша Вышегороду, и митропо-литъ НикиФоръ събравъш вса кппы: ис Цернигова Феоктиста, ис Перегаславлд Лазорд, Мину и) Полоть-ска, Данилу изъ Гургиква. 1ак. Бор. Гл. 144. Мко ты нъ1 к си, Влдко, съвъкоупилъ въ место се. Нест. Жит. Qeod. 23. Како шбрази розноличнии въ члвч-скыхъ лици, аще и весь миръ совокупить, не вси въ шдинъ и)бра3, но кыи же своимъ лиць и>бразо. Поуч. Влад. Мон. Стославъ Олговиць съвъкоупи всю землю Новгородьскоую..., идоша на Пльсковъ. Новг. I л. 6645 г. Данило кндзь со братомъ Василкомъ совокоупиша силоу свою. Ип. л. 6753 г. Совкоупи всъ кнзь и полкоу бе-щисла. Новг. I л. 6777 г. Сташа Немци станы... и Псковичи, совокупивше волость, опричь пригородовъ, усретоша ихъ у броду. Псков. 1л. 6915 г. — СъвъкЙпленыи — общежительный: — Кто ли дааньникомь и повиньнъимъ и сжщиихъ по нихъ пища, кто ли инокъихъ и съвъкоуплкнъихъ (fjt-????) ? Гр. Паз. XI в. 81. — соединить, связать (въ переноси, знач.): — За вьсд соущага въ домоу и въ граде семь и съвъкоуплении любъвьне възноса мдтвы къ Гоу. Сбор. 1076 г. 252— 253. — сопоставить: — ТЬмь и Соломояъ, все прошедъ, вса виде, вса стАжавъ, и съвъкуплеи вед, расмотривъ, ре : вса сукта и соуктик суктию буди. 1ак. Бор. Гл. 64. съвък&штиоа = совок8питиоа — собраться, сойтись: — По Мрославе же пакы съвъкоупивъшесд