* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
615 ГЬР ГЪР 616 — a>.a?ov=ia, iactantia: — Гордъшя не трпящи. Муч. Дим. Сол. 9. — audacia, Зрааиттк, дерзость: — Ласкръдьство и гръ-дъши. Пат. Сип. XI в. 65. — oyxoc:— Аште ли гръдъшеми и мерами сълагакши божьство (quod si mole ас pondere deitatem aestimas, й Sa oyxotc у.7л cTaduoic y.'Avv.c ?котята). Гр. Паз. XI в. 14. гърдъшьникъ (В.) — гордедъ: — Ефр. Сир. XIVв. гърдьныи = гръднъш (В.) — твердый, жестокш : — Ови же пакъг отъ сверила нрава и жесточаишаго естества и гръднаго срца прослезити не могуть. Сбор. XV в. гърдв — гордо, pXouupoic, superbe (M,): — Гръде и д'Ьсарьскъг (възирактъ). Гр. Паз. XIв. 79. Гръде на ратьникъг възираетъ. Супр. р. 79. гърдфник — aXa^oveia, fas tus (HJ.): — Им'Ьпии многа и дани и чти бещисленъш. и гордЁнша гаже о бо-ЛАрехъ своихъ. 1ак. Бор. Гл. 64. Кде ти злато, кде гърдЬник множьствъмь рабъ. Клим. Болг. поуч. въ Сбор. Троиц. XII в. гърдвти = гордвти — гордиться: — Едучю Добро-славу во одинои сорочьц-Ь, гордящу, ни на землю смотрящю. .. Данилови же видящу и Василкови гордость его, большую вражду на нь воздвигнуста. Ип. л. 6748 г. Нача горд^ти велми и вознесеся славою и гордостью великою, т. ж. 6770 г. гържденик = гръжденик. — д'Ьйсте гордяща-гося (В.): — Сице бо обоихъ безоумик, сиде ихъ гръжденик. Супр. р. 250. гъркавъш — см. горысавыи. гървати — гръкати, гъркаю — 'iosyya^'/i, ворковать:— Мко гол8б1е гръкаюше. Наум, II. 7 (Упыр.). Гъркати. Конст, Болг. поуч. XII в. 88. — Ср. Рус. ворковать; Н^м. gurren; гърлица — -rpuyuv, turtur. гърлатнъш — см. горлатыъш. гърдистъш = грълистъш — громогласный (В.): — Грълистъ, велеустъ. lo. Мал. Хрон, (Калайд. 183). гърлица = горлица — turtur, Tpuytov: — Нриими горлидю и голубь. Быт. XV. 9 по en. XIV в. Нрине-сеши даръ Гви w горлици ли w голуби (a-o t5v три-yovtov, de turturibus; др. en. гръличищь). Лев. I. 14 по en. XIV в. САде акъ1 горлида на сусЬ древе. Письм. Влад. Мои. Гърлици са оуиодоблю поустъгнелюбиди. Жит. Ал. ч. Бож. (Златостр. XII е.). Оувы мъне поустъшелюбьнага гърлиде мога. т. ж. Выти гако же и горлидама (Csuyoc rpuyovwv, par turturum). Жит. Андр. Юр. XXXI. 119. Краснегливе горлиди и двци и ластовици гавлене любославне въ гнезда носнага вселистася. Мин. ш, XIV е. л. 136. гърлица — кружка, urceolus, opxtwAiov: — Роукомоя и гърлицы. Сказ. се. Соф. 16. гърдичттщь = гърлицищь — pullus turturis (M). Новороженою грълидищоу. Треф. 1260 г. — Tpuyuv, turtur: — Дъва гърличища (Tpuyovov). Лук. II. 24. Остр. ее. Голубичища и горличища (fpuyovo., turturem). Лее. XII. 6 no en, XIV е. Любьзнъ поу-стъшьникомъ гръличищь гависд. Мин. Пут. XI е. 128. гърличищь — прилаг.: — Гръличищью рьвьностию обличяи. Мин. май XIII е. 122. гърло горло = гръло — горло, гортань, epapuyi, Xapuy^, guttur: — Да очистимъ ржи,е, оуста, гръло (Xapuy?). Гр. Паз. XI е. 137. На горле детища (лаш.см, gutturi). Жит. Влас. 4. Мин. Чет. февр. — шея, Collum: — Горла черныхъ лисицъ. Крымск. дм. 1508 г. (Кар. И. Г. Р. VII. пр. 43). — голосъ,