* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

613 гън ГЪР 614 ста поуть мъногъ, ти тако пристигъша, иста и. Нест. Жит. ввод. 3. Гнаша по стемь Гл!;б-Ь дни многы. Нест. Бор. Гл. 23. Женуче по нихъ, избиша множьсгво ихъ, Лавр. л. 6660 г. Издславъ бо жендшеть Гали-чаны. т. ж. 6661 г. — Ср. гонити. — пройдти: — Се бо многъ поуть гънавъши, приидохъ хотдщи бесЬдовати къ тебе и поклонитисд стыни твоки. Нест. Жит. Эеод. 5. Долгъ поуть гнати. Жит. Стеф. Перм. гънаты — см. гонаты. гънЙти, гън8 (вм. гъбн&ги) — сгибать, plicare. — Ср. гъгбати, гъбежь. гън&тисга — склоняться: — Днь гъноулъся въ на-вечерик. Жит. Ниф. XIII. в. 62. — Не 8бо б-fe Cv юностныя версты гнЬ'лся (будучи зна-тенъ). Муч. Амв. Мин. Чет. апр. 23. ГЪРВА — ГРЪВА — OiuguOtovoc, convulsio: — Бтз. XXXII. 24. гърбавыи —горбатый, gibbosas, хкрто?:—Илихромъ... или горбавъ. Лев. XXI. 20 no en. XIV в. Обрате Ана-талига к.моу же имя гръбаваго (t?v e^ueyo^evov t?v хир-tOv, qui cognominatus est curvas). Ham. Син. XIв. 271. гърбавьство — горбавьство (В.) — кривизна: — Горбавьство, рекше кривость. lo. екз. гърбатъш — горбатый, gibbosus, хирто;: -- Баба г{Гба-та. Жит. Андр. Юр. VIII. 43. гърбъ — гръвъ —- горбъ — спина, хребетъ, vw-ro?, dorsum: — Левь, когда на гръбЬ', когда ли ногами водоносы влачаше. Про л. март. 20. — Градъ долнш на двоу горбоу (въ Греч. нЬть). 1о. Фл. В. Iyd. V. 4. 1. — Cp.-IIpyc. garbs — гора; Др.-С. krappr; Др.-в.-Н. chramph — сгорбленный. гърдивъш: — На гордиваго (=-i UTrsp-ocpzvov). Не. II. 12 (Упыр. — пр-Ьзориваго). гърдитиси — aXci'Coveujiv, UTCspvi^avitv: — Не гръдисд пр-Ьдъ щТпь. и на м'Ьст'Ьхъ сильнъшхъ не стаи (рт aXx^oveuou). Панд. Ант. XI в. (Амф.). И уже не гордится въ закон!; человечьство, но въ благодати пространно ходить. Илар. Зак. благ. гърдитъш—гордый: — (Балдвинъ) бяше мужь благъ и смиренъ и не гордить не мало. Дан. Иг. (Нор. 139). гърдо = гордо: — Волнамъ расп-Ьнившимся гордо. Прохор. Жит. 1о. Бог. гърдость = гордость = гръдооть — гордость, хвастливость:— Дша иже створи роукок гръдость исть-ретьед отъ людьи (urepr/pavia, superbia). Панд. Ант. XI в. (Амф.). Гърдостию въгодити (aWCovsia, super-biae). Ефр. Крм. Сард. 20. Не тьрпимъ гърдости тога (tUodv, typhum). Ефр. Крм. Крв. 134. Гордости не имёите въ ерци и въ оумЬ. Поуч. Влад. Мон. — драиитж, audacia: — GD вл-Ьчащиихъ изм-Ьныд гър-достии (ir?q Twv alxovTov aTCYUXayf/ivo; драаит^то;, ab eorum qui eum vindicare volunt audacia liberatus = trahentium audacia liberatus). Ефр. Крм. LXXXV1I. 8. — Tpop.o;, tremor:—¦ Начни дагати гордость свою и страхъ свои (tov rpojAov aw ш\ t?v