* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

351 въз въз 368 — По възношению еппа (хоста тт^ ома<рорач, ас! sugge-айопет). Ефр. Крм. Ере. 100. — надменность, 1тсарас;: — Възношенье. Панд. Ант. XI в. (Амф.). възнЙдитисга: — Възноудившесд възлгЬзосте на го-роу (тохра^ата^еуоц \чт Гаше^ев). Втз. I. 43. по сп. XIV е. възньзти, ВЪЗНЬЗЙ: — Възньзъ (гоубоу) на трьсть (7Г?р1Й?^; въ нов. возложь). Ме. XXVII. 48. Остр, ее.; Мр. XV. 36. Гол. ее. XIII е. възнфгов ати, възнвг&ю — нежно воспитать (В.):— Се бо есть, юже Оць възлюби и Снъ вита въ ней и Стъш Дхъ възн'Ьгова. Сбор. XIII е. (Лавр. 41). възнати: — Не буди ми възндти рукъ1 на брата своего старйишаго. Пов. ер. л. 6523 г. възобидбти, възовижК: — ПовелЬнок достоить ко-муждо своега правдъ1 взобид-Ьти. 1о. митр. Прав. възоврэти — см. възврвти. ВЪЗОИТИ — см. възити. ВЪЗОТТИТИ — см. възъпити. възорати, възорю: — Мко же бо се некто землю разорить, дроугъш же насЬеть. инии же пож'шають. и гаддть пищю бескудну. тако и сь. иГць бо сего Во-лодймеръ взора, и оумдчи рекше крщньемь просв'Ь-тивъ. Иов. вр. л. 6545 г. възористъш — т81дп1в (М.): — Взористъ бъ1ваеть въ врат^хъ моужь еа. Перепел, л. 6488 г. възорокъ — орииц: — Сл-Ьио зъломь възорокомь. Панд. Ант. XI в. (Амф.). възоръ — взоръ — взглядъ: — И въложиша ея взоръ оч!ю своею (брага осрдаХ^.йЬ, авресШ оси1огию). 1ез. XXIII. 16. Женьскъш бо възоръ стрЬла естъ идо-вита (офь?). Панд. Ант. XIв. (Амф.). Възоръ его акъ1 възоръ англскъ (орасс;). Тр. Наз. XI в. 325. Просв-Ь-тимъ очи да право глддаемь, ни да никоего же обличении блждьна. да не носимъ въ себе отъ любивааго възора (Оеа). т. ж. 136. Глддаи взора и лица его и смысла его. Пов. вр. л. 6479 г. Непоколеблемъ иибра-зъмь и възоръмь. Жит. вед. Ст. 50. — видъ, образъ: — Добра бдше взоромь (у.у.ат; т^ speciosa аэресШ). Быт. XXIV. 16. по сп. XIV в. Егип-тяныни не възору ли 1осиФову въехоте скреб и до смерти въведе. 1ак. поел. Дм. п. 1078 г. Елень бе... чюденъ взоръ имоущи въ женахъ (<ро|Зероу 1о. Мал. Хрон. Личнаго взора деля (въ Греч. нетъ). Жит. Андр. Юр. 2. — Будеши тамо во взоръ притчею (Ь а'^урсатс ш\ гарсфо).?;, т aenigma). Втз. XXVIII. 37. по сп. XIV в. ' — Въ" единъ свесть помышленьга члвчкаи. беси же не сведають ничтоже. суть бо немощни и худи взоромь. Мко и се скажемъ си взоре ихъ. и ш мраченьи ихъ. Пов. вр. л. 6579 г. възорьнъш — видный: — Взоренъ бываеть во вра-техъ мужь ей. внегда аще еддеть на сонмищи съ старци и съ жители земли. Пов. вр. л. 6488 г. Истргано въ невидимы Ь'ды красны и взорны (t^istx). Жит. Андр. Юр. 155. възострити = възоострити, възострю — поощрять, возбуждать: — (Св. Писаше) сердце на добродетели възоостряеть. Кир. Тур. Притч, о чел. душ. 132. И тако взостри Всеволода на Издслава. Пов. вр. л. 6581 г. възостритисга — возбудиться: — Андреи же то слы-шавъ... възострися на рать и бысть готовъ. Ип. л. 6682 г. възощреник — грц, ссора: — Георг. Ам. 238. възощрити, възощрю: — Възощренъ (мерияти^). Георг. Ам. 62. възозжжии— прилаг. отъ възоездъ: — Взоежжого корму горожане и становые люди наместникомъ на-шимъ что кто принесетъ, то имъ взяти. Уст, Бгьл. гр. 1488 г. възофздъ — см. възофжжии. възпити — см. възъпити. възр адов ати — см. възр адов атис и. възрадоватиси = въздрадоватиси, възрад#ю-сга: — Въздрадоваед доухъмь Hie* (щяХХмшхо, ех-sultavit). Лук. X. 21. Остр. ев. Възвеселити же са и въздрадовати подобааше (^ар-^ац gaudere). Лук. XV. 32. т. ж. И виде и въздрадоваед. Изб. 1073 г. Возрадуйся възвеселися. Илар. Зак. Благ. Възрадоватися радостно великою. Повг. I л. Възрадуемся и възвесе-лимся. Кир. Тур. 17. Въздрадоваша бо ся... ученицы видевъше Господа, т. ж. 24. възражати — см. въздражати. възразити — см. въздразити. възракъ — см. возравъ. възрастати, възрастаю: — Възрастають и расходятся по земли. Ип. л. 6622 г. възрасти — въздрасти, възрастй — возрасти: — Въздрасте и бъ1сть въ древо велико (yju^ce). Лук. XIII. 19. Остр. ев. Възрастъ и укрепевъ отъ детьскыа младости. Илар. Зак. Благ, Да погжбиши страсти, потомь же трезвисд да не възрастоуть. Изб. 1073 г. Въздращь-шага ереси. Пат. Син. XI в. 295. Въздрастъшаи ереси (obortae, bicpuewa;). Ефр. Крм. Конст. поел. Нбкымъ бедамъ въздрдстдщемъ (вм. въздрастьшемъ? ortae, ava