* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

351 въз - въз 369 сенъ лицемь. Нов. вр. л. 6573 г. И древо бо не въз-раста ради высока и листша, но плода ради хвалимо бмкаетъ. Кир. Тур. поел. Вас. 126. Великъ въздра-стомъ. Прол. XIII в. 185. — возрастъ: — Бъшаемо по вьсемоу въздрастоу (Sta zinnc гМ'мх;). Панд. Ант. Х1в.(Амф.). Хвалу воздай Трци въ бжьств'Ь. южс покть вьегакъш въздрастъ. юнъ и старъ. своимь разоумомь. Конст. Волг. поуч. XII в. Юнъ возрастъ имею, а старъ смысломъ. Сл. Лан. Зат. — зр-Ьлый возрастъ: — Самъ въздрастъ имать. самъ о себЬ да глкть (Vj/.ixiocv). Io. IX. 21. Остр. ев. Си бо СО възраста блжнага Шльга искаше мдрстыо все въ свегЬ семь. Иов. вр. л. 6463 г. Кормдщи сна своего до мужьства его и до взраста его. т. ж. И вси зрдщи iero тако слезна плакахусд. о добророднемь телесЬ и чтьнемь разуме възраста его. 1ак. Бор. Гл. 65. — Въздрастъ оуности моем (такъ назвалъ Борисъ своего отца). Нест. Бор. Гл. 62. — взрослые люди: — Подвижесд народъ вьсь и въздрастъ вьсь (т^ииа). Гр. Иаз. XI в. 71. възрасть — въздрастъ = возрасть — возрастъ : — Отъ младтлга въздрасти (аяго vriiciac rjXutiac, aetate). Ефр. Ерм. LXXXVII. 2; т. ж. Ере. 54. Преже .л", л1 свокга въздрасти. Уст. Крм. 79. Оуношьскоую имгЬм въздрасть. Cmuxup. XII в. Оуностьньш ради възрд-сти. Прол. XVв. февр. 12. И дошедъ мужьскыга возрасти. т. ж. възрАтитисга (В.) — начать войну: — Възратятся на нь (-Олу-хатыч). Ис. XXX. 32. no en. XV в. — См. вънрАтитисга. възрачитиси, ВЪЗРАч8си — получить образъ: — Существо възрачившеся и видотворившееся (sup.op-Oetcra -/.ул e'tSoicoiTioeiaa, formata et specificata). Io. екз. Бог. (В.). възрачыгыи — въздрачьнъш— i-jO^tOc: — Въз-рачьны отрокы и отроковица. .. единемъ образомъ и постриженыхъ... постави (царица Савская) предъ нимъ (предъ Соломономъ). Георг. Ам. 96. — emcavvic, ЕпиФанъ, прозваше Антюха IV, царя Си-рШскаго, и Птоломея V, царя Египетскаго: — Третие гаже при Антиосе възърачнемъ. Георг. Ам. 182. Пто-ломеи въздрачьныи. т. ж. 191. възращати — см. въздращати. възращеник. — см. въздращеник.. възревыовати = възрьвновати — въздръвно-вати, възревн&ю: — Взревнова Рахиль сестре (^ri/.uTsv, invidit). Быт. XXX. 1. по en. XIV в. Мужь взревнуеть ей ('(-/?/.мат;, zelet). Чис. V. 14. посп. XIV в. Възревнуеть окомъ брату (Paexavei, fascinabit). Втз. XXV11I. 54. по en. XIV е. Безумнаго обличишь въз-ненавидить тя; тако и си възревновагаа и не послу-шаша его. Лавр. л. 6694 г. — Въздрьвьновахъ о ИкроусалтгЬ. и w СишнгЬ. рьвь-ниемь великъмь. Изб. 1073 г. 99. възрити — см. в03рити. възроптати, възрошц8: — И посемъ паки возропта на Моиеега. Иов. вр. л. 6494 г. възр8чАтисга =въздр8чатиси, възр84аюси — падать: — Изнемогаю и въздроучаюсд (татсте^). Георг. Ам. 295. — Аще кто възрЬ'чаетсд. достой ли дати при-чдст1е (падаетъ въ падучей болезни). Отв. Аще не минетсд. Tiu при смерти. Дуб. Сб. XVI в. 106. Прав. Св. О. — См. възрючатиси. възрфти, възрю — см. възьрвти. възригати, възрфю: — ВъзрЬеми крЬпляхКся (ivtw-uouvts; ejtpaTaiouvTo). Жит. Андр. Юр. XVII. 76. — Ср. рфгати. възрюти — въздрюти: — Быкъ оуспе и въздрють вельми (eu&us o таиро? y.,j)a?0u.o'v а~отг>.=сга; ?J.ayav). Георг. Am. 215. Въздрювъ гако волъ (?pu?a?, rugiens). Жит. Влас. Шин. Чет. февр. 118. — Земля възрю 3ii.no за 7 днии и троусъ велщ бысть по всемоу мироу (??Ашщ'сато). Георг. Ам. 254. възрютитиси — se praeeipitare: — Възрютится вне- запу ниць. Ефр. Сир. 1377 г. (В.). възрючАтисга = въздрючАтисга, възрючаю-сга — падать: — Отъ исписашя некоихъ словесъ, имяшеть страсть рюмою шибенъ въздрючашеть бо ся. Георг. Ам. 295. — Аже то, рече, взрючаютьед, дати ли томоу причастье? оли, рече, при смерти (падаетъ отъ удара, отъ падучей болезни). Вопр. Кир. Аще ся кто воздрючаетъ, дати ли причастие. Вопр. беогн. (Соф. Крм. XVI е.). — Въздрючающагасд въ времена лоуньнага (