* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

351 въз въз 330 въгажаник. — угождеше: — Добрааго въгажанш (suapetiTTIaswc). Io. Лгьств. XII е. бъгазкати, въгажаю: — БЬси бо ре" нас/Ьвають черноризце помышленьга. похотЗшьм. лукава вгажаю-ще ему помъ1Слъ1. Иов. вр. л. 6582 г. (по Лавр, сп.; — въ Радз. сп. — угашающи; въ Акад. — угажающе; въ Ип. — вжагающа). въгажати (В.) — угождать, служить въ пользу: — Исъхъши тина къ томоу свиньгамъ не въгажаеть ({kpaxeiiet)- То. Лгьств. въгажданик. — угождеше: — Не срамьгаеши ли са и> мучителю, о сътворенъшхъ to6oi^ зьлии и о въга-ждании б'ЬсовьстЬмъ. Су пр. р. 123. въгаждати, въгаждаю—угождать: — Аште оубо не быша въгажддли Боу. Изб. 1073 г. — См. 8га-зкдати. въгата — СМ. ватага. въгласьнъш — iv7)/qc: — Моима оушима въгласьнъ. Гр. Наз. XI в. 93. въглашати: — Акы въглашаюште имъ имоуть Бжие слово. Изб. 1073 г. въгл&влфи — глубже: — Локтя въглоублеи. 1о. Флав. В. Руд. II. 8. 9. въгнати — СМ. въг'ьнати. въгнитиси (В.) — проникнуться гнилостью: — Напрасно окаганоую дшоу въсхъгтающе и до коньца вьгнитися вр^ды оустрагаюгце. 1о. Лгьств. XII в. ВЪГНЪЗДИТИ, ВЪГНФЖд8 — E[J.fp(nA=ui'.v: — Въ СИХЪ Г0-рахъ н ьгн'Ьздцвъшемт,. Гр. Наз. XI в. 25. ВЪГНФЗДИТИСИ — xaTacrxvivouv: — И въгнЬздитиса въ вЬгахъ его. Me. XIII. 32. Юр. ев. п. 1119 г. въгнфСтиои: — Обл&ны въгн'ЬтошасА въ плоть его (carni inhaeserunt). Жит. вед. Сик. 100. Мин. Чет. апр. 100. въгодик. — угодное, то btxvov: — Пилатъ же хота народоу въгодие сътворити. 31р. XV. 15. Юр. ев. п. 1119 г. (въ Ев. 1164 г. — оугодье). — выгода: — На свое въгодие. Упъгр. 285. — См. Ьгодик.. въгодити, въгожй — угодить: — Како то можетъ вгодити Боу. Изб. 1073 г. Да не въгодити окоушаю-щесд. 1о. екз. Бог. 298. — См.^гОДИТИ. въгодьникъ— угодникъ: — (?)вьрзи оустьнЬ мои на исповедание чюдесъ твоихъ и на похваление стааго къгодпика твоего. Нест. Жит. веод. 1. Сиодобилъ мм ееи недостоинааго съпов'Ьдателга быти стыимъ твоимъ въгодьникомъ. т. ж. 1. Почисти въгодьникъ! и дроугъ1 сны Блша. Io. екз. Бог. 294. — См. 8годь-никъ. ВЪГОДЬНЪШ — угодный: — ВъгодьнаА емоу твору (та ареста; по др. сп. оугодьнага). Io. VIII. 29. Юр. ев. п. 1119 г. Аще створиши добро i вгодное предъ Гмь (то apscTOv ш\ то /.'/Aov, bonum). Вгпз. XII. 28. по en. XIV е. Въгодная Гви (та ареста той 0гои, quaeDeo placent). Вар. IV. 4. Да искусны и въгодны сътворить. Ис. толк, Въгодьно будеть Боу. Изб. 1073 г. 35. Въгодьно Гви (Deo acceptum, euapecTov). Ефр.Крм.235. Въгодьнага събороу (placita, apesavTa). т. ж. Ере. 90. Въгодьно есть (placet, apsrasi rcaaiv). т. ж. Сард. 1. — См, 8г0ДЬНЪШ. въгодьн'е: — <1\ко же премоудръ въгодьн'Ь. соущьства набъдить. 1о. екз. Бог. 209. въгод®: — Акы въгодЬ спрашати ти есть. Изб.. 1073 г. въгожденйК: — Еже въгождению върхъ есть. То. екз. Бог. 184. — См. 8ГОЖДЕНИК. въгонити, въгоню — вогнать: — Въгонивше въ Пльсковъ гаша ВАчеслава. Hoei. I л. 6740 г. въгражати, въгражаго — minari (Ж.): — Въгра- жае тужа. Гр. Наз. еъ толк. Ник. Ир. XIV е. въграждати, въграждаю: — Прёзорьство въводи, любъ1 же въграягддеть. Изб. 1073 г. въгрАЖДАТИсга: — ВъграждАУтъсА вьси твордщеи безаконие. Изб. 1073 г. въгробьнъш: — Въскрьснуть мьртвици и въстаноуть въгробьнии (oi ev тоц p.vv)u.eiot<;). Io. екз. Бог. 350. въгр8зити, въгр8ж8 — погрузить: — Въгроузити ороужие (immergere, ?aimaai). Златостр. 59. въгр8зитиси — погрузиться: — Аще бо и не въгру- зися въ твоя пьрси оруж1е. Кир. Тур. 41. въгръжДЕНике — j^a^ivo?:— Иже благодшьнии въгръ- ясденшз (възискающе). Гр. Наз. XI е. 94. въгръ13ЕНИК.: — Се бо вид'Ь на срачици его кръвь соущю w въгрызеним жел-Ьза. Нест. Жит. веод. 4. въгрьм'ьти, въгрьмлю: — Се въвгрьместа (— въгрь- места) обе оуши его. Изб. 1073 г. въграсти, въград8: — Мънози въгрддоуть (?ppu3<7iv, accedunt, въ Р. оустремлАютьсд). Ефр. Крм. LXXXVII. 27. въгънати, въжен8: — Шже погоубить на поли, и въ дворъ не въженеть (не въвезеть)... то то емоу платити. Р. Прав. Влад. Мои. (по Син. сп.). въда — см. вода. въдааник. — даяше:— Въдаанига ради злата (Sosem;, donationis). Ефр. Крм. 2. Ник. 5. въдавати, въдаваю — давать: —По всей не.г1; вда-вашета стражеви тому. 1ак. Бор. Гл. 137. Села въда-ваюче на попечение имъ. Нест. Жит. веод. 12. Не вдаваите силнъГ погубити члвка. Поуч. Влад. Мон. въдал® = въдалфк — дальше: — Виеашя отъ града 1ерусалима вдале дву версту. Дан. иг. 23. А отъ того места до самыя рЬки 1ордана есть вда.гЬе яко можетъ мулп» доврещи каменемъ малымъ. т. ж. 30. Дошедше Молочьны и ту воротишася, вдалЬе 15 верстъ отъ града. Ип. л. 6675 г. Вземше у нихъ в'Ьсть, аже Половци днища вдал'Ье ( = дал4е) лежать, т. ж. 6701 г. Тамо бяше весь недалече отстоящи отъ тоя пустыни вдал'Ье шести поприщъ. Прол. сент. 30. (В.). — Ср. въдали. ВЪДАЛИ — далгЬе: — Трмдеслтъ пьпришть въдалд отъ манастнр'Ь. Су пр. р. 210. — Ср. въдалф. въданик. — даяше: — Не согбен^ руцгЬ им'Ья на вданье ихъ. Лавр. л. 6724 г. — сдача: — Некогда прщде с вой Сенахиримъ црь...