* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

351 въз въз 327 своей, изберете собе игоумена... във'Ьдете Грьцина лк f4 ft - по... и въдоша моу добра... и постригоша и... и по-ставиша и игоуменомь. т. ж. 6734 г. Но преставлении же Климентов^. Новгородци мно гадавше... възлю-биша вси... моужа добра и смерена Феоктиста... i съзвонивше вече.. . въведоша его с поклономь i посадиша i въ влачни дворе. т. ж. 6807 г. въ раб от ti въвести:— Мужь Псковичь мечи пзсЪчи, (а иныя люди въ работу ввести. Леков. I л. 6773 г. порЬ'к8 въвести: — А въ серебр-Ь бы ввели поруку, а осень придетъ, и они бы и серебро заплатили. Грам. Бгьлоз. кн. Mux. Андр. и в. к. Вас. Вас. о. 1450 г, введены и бояринъ: — А городная осада, гдЬ хто жыветъ, тому туто сЬсти, опричь бояръ введеныхъ и путниковъ. Дог. гр. Боров, кн. Вас. Яр. съ в. к. Вас. Вас. 1433 г. Сужу язъ самъ князь великш или мои бояринъ введенои. ?Кал. гр. в. к. Вас. Вас. Вв. Пет. 1450 г. — см. Ввести. въвижю — см. вижа. въвирати, въвираю: — И жезлы острыми исходы оканьныхъ въвирающе ноужахоу (ра[ЗВоц o^iat; та; ebpac Twv adAIwv SiairspwvTe;). Георг. Ам. 162. въводити, въвожю — inducere: — Широкъ пжть. въводаи въ пагоубж (obcayouaa). Me. VII. 13. Остр. ев. Въводити въ обновлеше. Шар. Зак. Благ. Князь не самъ впадаетъ во мнопя въ вещи злыя, но думцы вводятъ. Сл. Дан. Зат. въводити себе: — В'водити себе въ мирьскъшхъ вештии строк Hint (se miscere, ?xisSoiioOxi). Ефр. Крм. Халк. 3. въводъ (В.) — elcaуыут): — Вься притъча въ бжьствь-нгЬк.мь писании многъ личесъ пршемлетьвъводъ. Изб. 1073 г. въводьница — женщина принятая въ домъ: — Ни eiinti ни поп ti... вводница имЬти, токмо матерь или с остр ti или теткЬ. Корм. Ник. I. 3. (В. cuvsiaaxtov = sKsiffXKTov; Уст. съведышце, въ К. слгЬденпц'Ь). въвожденик.: — Въвожденига пр'Ьтьрп^вати. Ефр. Крм. LXXXVII. 12. (та; Ivaумуа; u-rcoptivsiv, actiones suscipere; въ Вяз. позъшакмомъ быти на соудъ). въвозити — invehere: — Товаръ въвозиша в ropo. Новг. I л. 6778 г. ВЪВОИНИТИ — сделать воиномъ, вооружить: ~ Въвои- нить себе (стратеуиоь). Кирш. lepyc. оъл. въвоинитисга — сделаться воиномъ: — Хотя въвои- нитися. Нам. муч. Мил. въводити, въволю: — Тако и во Жалачке Велне- вицкои не въволите ловити. Псков. I л. 6979 г. въволочити — см. воволочити. въвонАТисга: — Мдса въвондшасд временемъ (corru- ptae sunt, (квфЭарт)). Златостр. сл. 9. въвРАЖИТИСга — ?^dpf.usiv: — Въвражюсд врагомъ ва-шимъ (inimicus ero inimicis tuis, syflpiucw тоГ; гуЗроц; въ др. сп. въвражю же ся, врагъ бЬ'дЬ'). Исх. XXIII. 22. по сп. XIV в. въврфти = въврети: — Съвдзати p/t.iiil и нозъ и колъ жели.чнъ въврети междоу ржкама и ногама. Супр. р. 2. Повеле гвозд'ш великъ сътворити .е*. въврети въ оухо. Муч. веодул. Мин. Чет. февр. 48. въврбщи — ВЪВЬРг8 — въврьгй == въверг8 — ввергнуть, iiiiicere: — Въвр^щи въ геишж (epi?aXeiv). Лук. XII. 5. Остр. ев. Въврьжемъ мр'Ьжю ( yxAacroij.iv то Siktuov). Лук. V. 5. т. ж. Да быхомь ся въ огнь въ-вергли. И лир. Въ море въврьзи 1йдицж. Изб. 1073 %. Не пм^ю человека, дабы... въверглъ мя бы въ купель. Кир. Тур. 45. Пророка Данила въ ровъ вверже. Сл. Дан. Зат. Огнь въвергоша. Новг. I л. 6712 г, Оубиша flpyci Овъстрата. и съшъ кто Лоуготоу. и въвьргоша п въ греблю мьртвъ. т. ж. 6723 г. въбръщиси — iniici: — Въвьржесд въ море (s?aXsv eauTov). Io. XXI. 7. Остр. ев. ВъврьзисА въ море. Пест. Лмт. Оеод. Въвръжеся на бръзъ комонь и скочи съ него босы влъкомъ. Сл. пак. Игор. във8за — повязка, ремень: — До въвЬ'зы саиожныд. Быт, XIV. 23. (On. I. 14). въвьрт®тисга, въвьрчЙсга — ворваться: — Полов-ци... абье поскочиша; Русь яге приимше помощь Божию и въвертешася в не, и начата е сечи (и) имати. Un. л, 6691 г. Стрелци же Рускыи и Чернии Клобуци въвертешася в ня и яша ихъ живыхъ 600. т. ж. 6698 г. въвфрити, въвирю —TiKTTeusiV : — Хотевъшж мъно-гъ1 образъгвъвЬрпти. Изб. 1073 г. Въвердга частьнок частьныимь. т. ж. — Семоу мое хранете съ Богомъ въверихъ, и въ отца место имтЬти соудихъ (кат«к<гтеи<та). Георг. Ам. 367. въвьритйс ta : — Въ нихъ же навыклъ ic.cn и във Ь-рилъед. Изб. 1073 г.; Пат. Сын. XI в. — См. ЬвъРИ-тисга. — ЦрковномЬ' попечению въверися (етгкттгиЭт), fidei eius credita est. ему поручено попечеше о церкви). Жггт. Киргяк. 17. — Шному же пршедши к Ростиславу, и вверившюсд ему. чтдшеть и Ростиславъ. Нов. вр. л. 6573 г. въвФРгати, във^ргаю—TitGTiuiiv:—МалеишемЬ древЬ' вверяютъ челове.цы д8шы своя (credunt, xierreOouGtv). Прем. Сол. XIV. 5. въвфритисга — •гскттеие.сЗаь: — Не скоро въвердисд кмоу. Изб. 1073 г. 182. Не въвердитссд въ дроу-зЬхъ. т. ж. 183. във-БСИТИ, във®ш8: — Ископати ровъ и вьвесити и вь нь. Супр. р. 84. въвфститиси: — Сведении иже дамъ тебе i bbi-щусд тебе (innotescam, yvtu(jd7)co|/,at). Исх. XXV. 22. по en. XIV в. въвФЧАтисга: —- Аще хощеши въвечаи миса да быхъ виделъ (si vis itaque famulari mihi fac sciam, si ouv ?ooXet