* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1377
зенледЗшето и търговшта. ib. 189. Оиредълете оброцы, глоба и, ако е нуждио, другы дострогы навазашя противъ гЬзи, който небръжАтъ ипвыгЬ си. ib. 207. Н е б р н т о н ъ пр. небритый: Нашите жени ц&рни кукавици, Наши те майки ц&рне к&рис носатъ, Нашите таткови небрииени одатъ. В. 353. Явбровяъпр. бесчисленный: СвЬтлы иебройны Звйзды с явнх*.
1
Гп.
21.
Невъаса с. м псвЬжа: Какъ е възножно да вървамъ съ очигЬ сн некого сн невежа? Э. Г. 15. Н е в ё н ъ с. м. иммортель, Н е в ё н ч е ум.: Какъ вехне нсвенъ ио ноле, Тъй вехне нома upu свекъръ, При свекъръ и ири свекърва.— Тона иде огъ башчата, Китка невепъ на главата. В. 77. Призъ дорите шда тсче, Градината иолиа невеиъ. ib. 270. Ей юначе цкриоокъ не вене! М. 650. Н е в ё н ч е к ъ ум. Ахычслебтскос: Окончаше скь иа ума лите л ии: Куичножекъ, невенчекъ и иодоб. Ч. 325. Ы е в ъ р е н ъ пр. сомнительный, не поддающейся оиредЬленш. скрытый: Дали за злато много жалъи», Дали за либе ази куинъи, Или ма болестъ дьржи невярна, Та ми лицето така иовяна. Ваз. Црп»п. 8. Н е в ъ р е ц ъ с. м. неверный, Манки. д*щерки и сестри ништатъ, Че огъ нев&-Ьрци гЬ са безчестатъ. К. J, 11. Н е в ъ р н и к ъ с. м. Н е в ъ р н и ц а с. ж. 1) измънникъ. измънннца: С*дба моя, невЬрнице, Де сн ма довела? Въ чужда земя, въ чужда кдща Тн сн ма вов&Ьла! К. I. 26. „Чекай, чекай САНЦО исвЬрииче! Али вака B t p a сн держало. Обевъ едношъ ке си угрсиме, И иакъ обевъ ке сн зайдаме!" М.59. 2) недоверчивый,— ал: „Адружсикц невъриицн! Що ме мене не вырвите? . М. 14. „Варан, манко, мили майко! И тн лв ей нсвърницаУ. ib. 564. 3) неверный: Ие мога да тр*па и да ГЛ&Ьдамъ, какъ зв^рскилть невърникъ гази иашата иЬра. К IV р . 90. Н е в ъ р н и ч в О К И пр. неверный: Нъ св&Ьщеннпте книги е щлано, че гяурите ще да илюйнатъ на брадпте нн... че надъ коранътъ щг да ст&ин невърнически кракъ. К. IV р . 192. Н е в ъ с т а с. ж. Н е в ъ с т и ц а Н е в ъ с ( т ) ч е ум. молодая нослъ брака; такъ и обращаются къ ней родные, прибавляя имя по мужу: „Невъ&сто Иваница": Млада съм, байчо невЬста. Скоро съм тук дове дена. Д. 25, 67—58. Войвода каже невъети: Мила хубава новъ сто! ib. 50—51. Свекър нев&Ьсти продума: Мома невЬсто нев-Ьсто, Моя малка снашице! ib. 28—30. C i пр*Ьм*жвптъ отъ сина мц не&ста,—седе до девет години. М. 65. Какъ го виде невеста Симона, Вчасъ го позна от& ю нейдзинъ стопанъ. ib. Вярувашь ли сн булк&т& ,—, млад* невяст*?" Та чи невести говори. Ч. 308. С Ь береетъ и играетъ хоро невйств, де*
и 1
