* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
-
1373 —
п прекрасно болдисаны, но едиаквы и 6е*ъ нашивку (Les habits sorU de
luinc fine et de belles coulcurs mais tout unis et sans broderie). T. 75.
Н а ш и р ъ (На ш и р ъ ) нар. въ uiupuuy: Нашнрь ваналътъ ими 100 метра всадЬ. Л. Д. 1871 р . 200. 11а си дрьииа сабя огъ реныки, Че си изаъкиа сабя дамашкння, Д&Ьто б&Ьше надлъжь четиресе педи, А иакъ на ширъ дванаесс иедн. Ч- 289г Н а н ш р ж с а гл. св. возвр. наслажусь въ волю иросторонъ: Отъ бога, мале, да найдешь!& Находи сЬ, нашири сЬ, Кат безъ снаха и безъ сина. М. 255. Н а ш в и пр. наша» Азъ ще пзъ нашке (=изь нишей земли) да црата Tie щатъ да бадатъ поверни. М. 81. Н а ш т р а п а см. маштраиа: Ти ми, сестрице, иаиълни Наштраиъта с пресна iyAa. Пс. I . 82. 171. Н а ш ъ Н а ш а Н а ш е , сь чл. Н а ш ъ т ъ а Н а ш и я т ъ Н а ш а т а и Н а ш т а Н а ш е т о и Н а ш т о мн. ч. Н а ш и , еъ чл. Н а ш и т * и Н а ш & т Ф мгъст. прит. нашъ: Не нашъ, не вашъ—тегли, враже, к*д1> знашъ. Кп. 91. ср. Сб. 101. Гол&Ьмъ ся соборъ собира,—Огь деветъ села момите, Десето село нашито. Ч. 103. Сии, Радкс, да сними Съ наш&то ыажко дЪтенци. ib. 263. Що сторифме свакето, ви зедофме монето, ни огардифме кукята, залнчифме нашата. М. р . 516. Мирче иаши брате! М. 57. На&сине куки ведрина А на нишаиа облачно, ib. 13. Кеда дой де нашш байрамъ, И uie ке се ирнменине. U. 27. Лоши, добрн nie сми си наши (мы принадлежишь себ*ь), на ли е за единъ кл&Ьбъ, азъ ща и гЬнъ да слугу на. Зк. 139. Н&ШИЧЪВЪ ласкат. Какъ нн бе, булне, иащрчка? Бонн. Н. П. 159. Н а я в * тр. наяву: Той що ме нене, джаннмъ, целина, Дай мп го, мили боже, на яве, Векъ да иоминамъ, боже сосъ него. М. 340. Нъ вь 1773 л. брьбой нзл&Ьзе иакъ на ли&Ь н ся расчю. Л.Д. 1874р. 205. Н а а в н & гл. св. Н а я в н у в а м ъ Н а я в в а м ъ гл. дл. окрепну, становлюсь кр&Ьпкинъ, сильиыиъ: Въ единъ нссецъ ирене на^кнака и и станах* маж1е. Тб. 40. Маж1е, конто са наякналн въ силыгЬ сн, сир&Ьчь, който могать да орать, Jf. Д. 1873 р . 47. П6-голямы-ты добыт чета за ирьво заплодяваше уврЬвать и иаягквать пбкъсно огь нб-мал1шты. ib. 271. Д Ьдо ЦвЪтко чакаше да са uocrpbe времето, да нврастс добра трева, да наявнатъ агнетата и тогава вече да докара овцетсси на нашата планина. 3. 83. 2) упрочусь, упрочиваюсь: Отъ она день ири всичкы пр&Ьпьнвы, сь конто ннало да ся бори, честьта иу налкнала. Л. Д. 1873 р . 209. Н а а в н ^ в а н е с. с. За норастнуваше и наягкнувавде на д4тето самата природа с нарядила работа—движете, маха nie,
1 г
ib. 69 p. 100,