* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1361
-
что анатенисамъ, иредамъ анаеем*Ь: И ва буле натемвса (Януда): Натема ви пусте буле. Што ни нене излаж&хте. В. 26, 266. Н а т ё р а м ъ гл. св. Н а т ё р в а м ъ гл. дл. принужу, прннуждаю; за ставлю, заставляю; Натера к робинчицА Да попей гь на д е т е в о , Начасъ д е т е ни заспало. М. НО. И со с и л а Турци натерало, Да шкетъ внно в о рамазанъ. ib. 125. Въ торнвкъ накарвЬтъ (натервйтъ) нев?ста-та да смститъи даизн1етъ САдови-те.*7>.#.5,21.Щоте т е б е нужба натерало.ib.65. Н а т и в а м ъ гл св. оттолкну, оттЬсню: отталкиваю: Тукъ са раси Ьнп кральтъ на Ашантия и ся закл*Ь да натика АнгличанигЬ въ норето. Л. Д. 1875 р . 10. Н а т и в а м ъ с а стеснюсь, столплюсь: Тогива, са распиляха селата и сички са натикахне въ Шюненъ. Зк. 31. Н а т й р к м . св. Н а т в р в а м ъ Н а т и р е в а м ъ Бог. и. дл. 1) про гоню, прогоняю: T t знаяха, че ще имъ надвнгеиъ п ще гы натиринъ пръз-моря. Р. 101. Той помысляше, какъ д а го натнри отъ себе си. Р . 18. Това е причина да натирва господаръ с л у г А т * си. Л. Д. 1869, 209. 2) отгоню, отгоняю: На Кося ми, Гергевъ аратлнкъ Четири овце блязн н л и : Осъмь агнета носеше; Той си о в ц е натири, Осъмь агнета остави, Олова сива вобнлка, Че са на кобнлка покачи. Ч. 310. Н а т и с н к гл. св. Н а т и с к а МЪ гл. дл, нажну, н а ж и н а ю ; прижму, прижимаю; надавлю, надавливаю: Кога зенеиъ един ц4вь па възъ от воренный й врай натнсненъ съ врьсть... Л. Д. 1869 р . 72. Ако ли н е м о ж е и съ т*Ьхъ да ся запре кръвьтА, трвбува да ся натисне съ прьсть и да ся натиска докл&Ь дойде лекарь, ib. 1871 р . 144. ЛЬглото да стой равно какво-то горниты чястн на тЬлото да не натискать долниты.гб. р. 124. 2) одолею, одолЬваю: Въ Вторникъ и въ Петъкъ на ПАТЬ не т р ь г а т ь и колко е щ е т а к ы в а днвотш... (и uoarfc ся оплаввать, че гы н а т и с н А л а сиронаппяГ). Ч. 41. Т*Ь само съжеляватъ живущытЬ на земя та челов4цы за злощаспята конто гы натискатъ (qui accablent). Т. 306. Давнина ни отврЬдь натиснала. Зк. 20. Вь ср. знач. 1) давлю: Въздухътъ цзотдол&Ь натиска възъ харт1»ТА т а крЬпи в о д я т * . Л. Д. 1869 р. 72. 2) нападу, вторгнусь: Въ неговнтА зем» н а т и с н А л ъ готскый краль Ви
р итарь. е ib. 1872. р. 210.
Н а т л а к ъ с. м. осадокъ: А натлакъ отъ шЬсъкъ, ГЛИНА, черв* прьсть и пр. ся утаялъ та натлачнлъ и засипалъ голыты и каненитыт ы скалы Л. Д. 1872 р . 130. Н а т л а ч я гл. св. надавлю. Н а т л ъ в а м ъ гл. св. натолку: Въ чьрво натлпкано сытно патьлк а н о ыЬсо, кое К&ЗВАТЬ надЪницы. Пк. 38. Н а т д ъ п я м и с а гл. безл: дл представляется: Когато грьни я с д сватка небото, конто вода ся случи но дворътъ открыта, отъ нем моныгЬ, женытЬ н момднтЬ не ся мшть,—да гы не залиби змейтъ. Tia,
г