* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

— 1355 — пнва денъ, година. В. 74. Села е мома дуня и калина—Насравп се риба платно крило, Изеде й дуня и калина. В. 220 & Н а с р т щ е н ъ пр. противный, встречный: Кой-то с тврьдЪ раслоложенъ къмъ настынкА. трвбува да закрыва отъ насрещный в4търъ носа си и уста-та си. Л. Д. 1873 р . 82. Буянъ, насрйщенъ вйтръ гы въсиираше да доплуватъ на Робенсыновый срйдоморекъ. Р. А. 118. Н а с р ъ щ а кор. напротивъ, навстречу: Вънкаганата му чьрупка СУЬ на жнлцы. като лнко: а вдтрЪшната му чьрупка насрЪща бе тол­ козь твьрда като на костенуша кората. Р. А. 22. Хаджи Геячо му излЪ залъ насрЪща. К. II, 81. Говбрк некому на среща, говорю кому либо на перекоръ. Н а с р ъ б а м ъ с а гл. св, 1) нахлебаюсь: Извадете котлето, да ваправнмъ малко топла иоиарица на дЬцата, чс н на насъ; та топло, топло да са насьрбаме че да вьрввмъ. Зк. 9. 2) напьюсь пьянъ: Ама пакъ са к насрьбалъ! (опнлъ са). Кп. 6. Н а с р ъ д ч ё н ъ пр. воодушевленный: Р. испълнн ся огъ насьрдчно благогонеше. Р. А. 129. Н а с р ъ д ч й т е л е н ъ пр. воодушсвллющдй: Каквы утешнтслны, пасьрдчителны—истины е распрьсндлъ печатъ-тъ между человечест­ во™. Л. Д. 1872 р. 162. Н а с р ъ ( д ) Ч А гл. св. Н а с р ъ ( д ) ч а в а м ъ Н а с р ъ ( д ) ч в а м ъ гл. дл. воодушевлю, воодушевляю, ободрю, ободряю; побужу, побуждаю: Насрьдченъ отъ такъвА жива молптвд той НЯЧНА да проиоведа на на­ рода слово Бож^е. Л. Д. 1869 р . 129 Той ма насьрчаше; азъ осещяхъ като че той мн вднхнаше една непобедима сила. Т. 11. Мьмри при­ ветливо и съ туй заедно насьрчва (et en reprcnant elle encourage), ib. 369. И кой не бы го носл&вдувалъ, насьрчаванъ отъ него? (etant епсоигадё par lui). Т. 98. Сички-те вестници насьрчаваха правителство-то т.а ги накажс добре недпджь за сякога. Л. Д. 1871 р . 209. Попъ Прьванъ всякой месяцъ обикалише момчета и насрьдчяваше гы за да учять своя занаять добре. Л. Д. 69, 131. Н а с р ъ ( д ) ч в а н е Н а с р ъ ( д ) ч а н е Ы а с р ъ ( д ) ч ё н и е вопдушеплеше- мужество: И никое друго съчувсувис и насърчвание не бн имъ бнло така полезно и действително, колкото съчувствието на народътъ. Пс. 9—10 р . 6. Една сладостпа веселость и пълна отъ едно твьрдо насьрчянье (pleine <Гмн fertne courage) са по­ роди въ сьрцето ми. Т. 66. Н а с р ъ д а м ъ с а гл. св. возвр. разсержусь: „На кого ей налютгно—, наслрдсно, Даль на майка, илъ на тейко. Иль на твойте два брата?* М. 387, 443. „Девойко, душо, Защо ми ей наслрдена?* М. 613.