* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
Н а р и ш и . св. Н а р и н ( у ) в а м ъ м. дм дагребу, нагре%р; Д стананка, въту нарыни ва врагу жарава съ деосль разм-Ьсена, посып. ва врагъмъ и обгражда кода, бакща нЬщо сн. Цк. 52. Н а р н с у в а м ъ гл. св. нарисую; Хубава наша Госпожа не се ос тавь да д нариса человЪвъ, когато иска. (Unsere Schonen Damen Sind
# г
nicht alio tage Zum Malen). Э. Г. 11.
Н а р и ц а т е д е н ъ пр. нарицательный. Н а р й ч а н е с. с. цричиташе: Повдигнаха са плачове и нарцчанета. К. Л 147. (син. нареждане). Н а р о д е н ъ ггр. народный: Балгарски народни п4сни собран и одъ братьл МиладиновциД.иК,-Св-Ьщецни санароднитсобичаи. К. III. 218. Н а р о д ъ с. м. народъ, толна; Капитан и на разнахна народа съ едно наскарбено лице, що-то всички-гЬ носарнаха. Л. Д> 1875 р . 141. Н а р о д » гл. св. Н а р а а в д а М ъ гл. дл. нарожу, рожу: Слава Богу, че и васъ нидата ви горва найка въ по-всликъ народъ народила и сосъ страхъ Бож1й отрастила. Пс. 9—10 р. 25. Тая сирота жена е била обя зана да наборе за свой сажитедь синътъ на градскиятъ парвеяецъ и да ну наражда Д&Ьца. 3. 364. Земи жена хубавнца Или грозна съсъ имотъ; Народи роякъ дЬчица И съ сиромашки ги храни потъ. Пп>сни
%
отъ Ботсва, 18.
Н а р б й с. м. наносъ: Слйдъ малко, невЗицы на онЬзн мЪста, надвахмы на нарой песъвъ; корабьтъ сл заора тутакса и сЛапеит* рукнаха вйтр-Ь въ него. Р. С. 10. Н а р о с т ъ с. м. наросты Въ С. са родилъ такавъ единъ човЪкъ, у когото сичкото гЬло било покрпто съ наросте (excroissanoe). 3. 21. Н а р о с к гл. св Н а р 6 с ( у ) в а м ъ Н а р о с я в а м ъ гл. дл. I) въ
средн. знач. выпаду, выпадаю (о росп> и мелкомъ дождгь): Да нароси
ситна роса, Да навали гергьовскн даждъ. М. 42. II) въ дп>йств. знач. покрою, покрываю росой: Повали сЬ дарво баршдеяово: Лете зине зелено сн стоянъ; Роса росить, не ме наросувать; Ветеръ вентъ, не не занитуватъ, Слана сланн, не не усланува. М. 540. Роса роситъ Арбанетка земя, Му нароси старосвату коня. М. 550. Трета врата, нале, Отъ декъ роса роси, И га ке зароен, А въ ветеръ да зароен, Да на роси, нале, Мойте ц&рни шчи. В. 39. Новнй мЪсяцъ озаряваше съ ва рит* си наросеннгЬ погни стърнички Стоенчовн. Изи Ст. 12. Н а р о ч е н ъ Н а р о ч и т ъ пр. нарочный: Нароченъ чов4къ. Бог Н а р о ч и т о Н а р о ч н о нар. нарочно: А то е направено такъ на рочно да ся убьрта вола лесно. Цк. 48^ Любовны невинны пЪсяы на рочно пйямы по с1дЬнкы. Пк, 89. Н а р у в а з г ь и. дл. реву?: Чинеше нн са, че в?що рие, че н&Ькой