* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1341 —
вьрху коихъ напаивать, цвЪткть разни Цветове н вьрзать сЬмя. 11к. 70. Н а п к п в а н е с. с, пускаше почекъ. Н а п я д ж и . св. загоню: Святославъ събра войска и напади Печен^зитЬ далечь въ nycTHHHTt. Р. 131. НапАтЬ НапАТИ нар. иногда: Азъ (волътъ) работи» ц4лъ день отъ зори до д&Ьто ся мрькне, тегли* ралото н колата, и напагЬ, когато сьнъ иного отруденъ, не мога нито н да ямь, нъ снчката нощь ся тьркалямь въ лайната и пикочятъ cu. X. I , 25. Н а ПАТ е н ъ пр. попутный: В^трътъ б&Ьше напатенъ. Р. С. 8. Н а п & т к с а гл. св. возвр. Н а п ж т ю в а м ъ са гл. дл. возвр. направ люсь, направляюсь. Н а р а в е н ъ пр. нравственный: Тамо сл не изиытва, нито изднря за негово прЪжно наравно поведете, доста с да дад4 пов&Ьчь. Гп. 209. Н а р а в ъ с. м. нравъ: Твой-атъ наравъ к миролюбнвъ. Р. 11. Н а р а д в а м ъ сыл.св. нарадуюсь: Лежи, лнбе, да лежим, Мама ми да са нарадва Д. 43, 79—80. .Та ша изгоре сите люде на земе-та! Дуръ тога сорце ша ми се нарадува. Вв. 68. Н а р а з в р ъ г а к ъ л. св. поразбросаю: Господь Богъ така чюдно е наразврьгалъ тыя влаба (зв&Ьздыты). Л. Д. 1871 р . 99. Н а р а м н и в ъ с, м. ванлечникъ, ианцырь: И нарамницигЬ му въ злато и на по*Ьса иу злато и насад* злато и сичко злато. Тб. 60. Нарамчттд. св. перекину черезъ плечо: Патннкътъ нарамчилъ празна торба. Зк. 133. Нарами» %л. св. Н а р а м в а м ъ гл. дл. подниму, поднимаю на плечи, перекину, перекидываю черезъ плечо: положу на плечо: Сл?дъ малко вр*ня изведнажь ся появнха тумбы млады невесты н момы, нарамили всичкыгЬ котлы за вода. Ч. 36. Минчо! нарами бъкелътъ и ИДИ донеси отъ онзнка клайцъ вода. Зк. 9. ДеверсгЬ нарам вать н-Ькону единъ овенъ. Ч. 21. Или иакъ ако е (ученнкътъ) селянинъ подбнра оралото или нарамя мотыката пли гегата. Л. Д. 1869 р . 164. Често той излизаше съ нарамена пушка по пещерн-гЬ и са не врыцаше H t колко дни. Л. Д. 1875 р . 133. Едннъ день нещастниятъ гов-Ьдаринъ нарамва торбичката си и отива да тарси щастие въ Влашко. 3. 275. Н а р а н ю гл. св. Н а р а н я в а м ъ гл. дл. нанесу раны, пораню, раню; уязвлю, уязвляю: Криллонъ быде наранснъ гЬжко въ рамото. 77. 30. И че билъ мажъ нсустрашимъ И съсъ куршумъ ненараннмъ. 77с. 11—12 р . 135. НЬкой буйны и ядовиты д&Ьца могать да сл увлЬкать и до тамъ, щото да нараилть другары-ты ей или 6paTie-T0 см. Л. Д. 1872 р 149. Манко ле стара майчнцс, Много мп въ сарде нарапи. М. 81. Все сл иазнли итъ раагоиоркы, кон-то м-ожяха да наста пять и нара-