* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

- 1339 — нЪмамъ да тв дамъ, че н4ма и за мен?; днеска малво напросихме; прок­ л е и т е хора не ни дадуха яовЬчко,—да ги убнге Госпотъ". Кп. 298. Н а п р о т и в ъ нар. ванротнвъ. Н а п р ъ с в а х ъ гл. св. Н а п р ъ с к у в а м ъ гл. дл. опрысну, опры­ скиваю; обрызну, обрызгаю: Останало-то месо напрьска съ морска вода, съ коя-то напълни корубата на костенурката. Р. А. 48. Мапосницата напрьска го съ тази вода като изрйче тыя думн. X. /, 100. Въ рЪдко говно не хврьгай кам*къ, да тя не напрьска. Ч. 138. Та да набере трев*та, Та да i& свари майка ти, Та да краиата наирска. Пс. И—12 р . 165. 2) разбросаю, разсыплю: Рлсиасд чифте кнмери, Извади жялти асялтицн, Т* си кунн-ти н&линн И си дите-ту убсип*. Кдту сн в&нкн излези И па черковиы двори н&пр&ск*. Ч. 301. Н а п р ъ с н и Е ъ Цанк. Н а п р ъ с т е к ъ с. м. наперстокъ: Тенеке, напкрстокъ. М. 669. Ьовече вЬщо не можЬ да измысли твоятъ мозъкъ, конто се побнра въ едннъ напърстекъ. Рш. 19. Като ио&Ьде, Хаджи Генчо зене напарстекътъ си, вадицата сн и своите стари шал варе п отнва въ училището. К. II, 6. Н а п р ъ п ш са гл. св. возвр. распушусь: Нанрьшнлъ са вато мисиръ. Ч. 192. Мджсквте езицн захваналс да говоратъ за конете, за ви­ ното, или просто за това, чин волове с* no-яки и по-наиаршени, и така нататавъ. К. Л , 96. Н а п с у в а м ъ гл. св. обругаю: Дай му ножъ, да ти извади очи-тЬ. Gup. Помогни му, да тл 6ie или направи му добро, да тя напсува. Ч. 149. Ако нЬкой напсува баща сн, найка си, д&Ьда си, баба си, свйклрва си и пр., той тр&Ьба да баде наказанъ съ см&рть. 3. 277. Въ кръчмата зематъ, давать, дод*Ь са понашятъ, напсувать и иохулятъ. Зк, 17. Н а п у к а м ъ са гл. св. Н а п у в в а м ъ с а Н а п у к н у в а м ъ с а гл. дл. лопну, лопаюсь: Безъ пЬкое масло кожа-та закоравява и са нануква. Л.Д. 1876 р. 109. Напукалъ ся (налопался). (На4лъса). Ч. 192. Н а п у в в а н е с. с. лопанье: Зр Ьлость-та на лозевы-ты пр&чкы ся познава по напукваше на корл-тл имъ. Л. Д. 1871 р . 233. Н а п у к ъ н е м у , наперекоръ. Бог. Н а п у с т е н и ц а с. ж. покинутая к*Ьмъ либо: Либе ле, Марко, либе ле! Не д4й ме, либе, напуща, Че ми к било омразяо В пътя вдо­ вица да срещня, Вдовпца напустеница. Д. 45, 7—11. Н а п у с т е н ъ пр, тщетный: Р- внд-Ь, че страхъ-тъ ну беше напустенъ. Р. А. 110. СичкигЬ уморенн огъ паиустното имъ скнтаме, ib. 196. Н а п у с т о нар. попусту, напрасно: Колкото и да са трудя напусто е. Зк. 139. Напусто ся тлжишь. X. I , 37. Напусти» Н а п у с ( т ) н я гл. св. Н а п у щ а м ъ Н а о у щ в а м ъ гл. r г