* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1329 — седа, въту имъ ся нацае*ть и упраить волове* ночнллъ да дЗшмь земыь за угъры. 11к. 51. \. В а д а д ъ с. л. нап&явъ: Защ«го охъ вс№гЬ гори а рЬкв, С&дЪнкц и свадби, хор& и тлъви НаиЬвит& сбрак*, въздвшкитЬ сЬяк*, На самата старость ви паметта копаха. В. Дол*. 135. Н а п е к * гл. св. Н а ш г е а м ъ гл. дл. 1) напеву, надеваю {цапр. хл$бы). 2) припеву, припещю, .нагр$ю, нагреваю: Но пладнЬ, поцеже слъвдето б?ше много наиекдо, он4зв пал*ынвцы б4х* ся теглнли цзъ лйсътъ подъ сЗшв*. Р . С. 13$ Гайдари-тй си глаектъ ^ано гайдытЬ и наиичмгь тьпавъхъ да, гърми. Ч 75. Напфрэаазне с. с. горд$дцвояи14, надменность: Полуоплаиюнъ отъ нвогодоаголазието н наперрацнето нанашнй Димитаръ.Л^ДЛ876 р*126ъ Н а п е т о , пр. молодцеватый, прекрасный: Предъ любоннтный ос тьръ зракъ На нашня напеть юнакъ Пр&дс/гавя се чаровенгь рай. Ш. 11—12 р . 136. По българскигЬ дворища Напетит& д4 вой чета се огь вода, завърщале. ib. 139. Н а п е ч а д а к гл, св. ддаиву. Н а л е ч а д а с а наживусь: Въ мухарабето хората ся напечяднх*. Л. Д. 1369 р . 179. Н а п е ч а т в а и ъ гл, св. напечатаю* Напъй> гл. св. Н а п Ф в а к ъ гл. дл, Колко д-Ьвойкы сьш> дидвалъ да си напевать на суров* годин* прьстеннты та да си гадкедь за урцсацира си1 Л. Д 1874 р . 170. Надам*са напоюсь: Ке загонишь уще млада. На пуста младосъ аеодена, На рухо неадносена^ На орр иенаиграна, На иесни девапеана. М. 78. Н а п й в к а с, ж. Н а п к в н ц а ум. тостъ: Натравезят* отъ вело ея доцесе.третето A C T I O И С Я исше 3—4 напдвкд*, заевнрватъ, гайдытгЬ юнатцкы п4сни (това еввреше ся казва: „на н^бетъ"). 4. 77. Туца^адна* пиваха страшнн вапнвацы за царь Вил&едма. Л, Д. 1875 р , 16, Н а п и л ё с а м ъ гл. св. От ке сн одаргь ил#до калинджиче, Мла^ до калинджиче младо корабарче. Мошне ти c i нодямъ, вЬтвръ ка ке духце —, да не напилесащъ, Отн ке сеть Tie монете издиха. Модшс тн сЬ нолвнъ, роса ка ке росить ,—, да не напилесашъ, Оти ке сеть Tie нойте дробив солдзп. М. 384. Н а п й п а * № гл. св. Н а п л ц в а н ъ и. дл. цащупдо» нащуиываю: Като н^пипахъ #ел4зната врата» издигнахъ я н слЬзохъ на долу, но една камьрна стълба. X J, 162. Стефанакн снЬ кокощкит&(Ь,| навица и яйдата. Зк. 84. И рцбата(на колата) шт*тъ раеврадзтъ и пана васъ ште пап ппатъ. Тб. 93. Н а ш ш р а т гл. св. приправлю церцемъ, обмакну въ передъ: Накваси го, 4& реколъ Арапотъ, мало&ото ти пьрсте во вода, после на{ щ :