* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1326 — Защо ли нанисашь таквось наказаше на такыва неввннв в врости ду ши. Зк. 196. Жслвн-тЪ на глсдъ с* много грозни, за това с* си нане сли голЪма омраза отъ чслов&Ьци-т*. Л. Д. 1876 р. 58. 3) причиню, причиплю: Еоравнната на ламската кожа иу нанеси пьртына краката. Р А. 73, 4) приведу, привожу: ПрЪзъ 1867 год. на 31 отъ августа нанссе мл пать въ село В. Л. Д. 1869 р. 143. Нано^сж о а Н а н б с я м ъ с а 1) наношусь, нанашиваюсь: Майно ле, наносих ли са На сини сукнени кожуси, Пб-много злато от сребро. Д. 43, 63—65. Ке загипишъ уще млада На пуста младосъ неодена, На рухо нснаносена, На оро ненаиграна, На песни ненапеана. М. 78* 2) нанесусь (о %урахь и шелковичныхь червяхъ): Като сл наносять пеперудыты, откачать сл нлатната иолегкычка та ся свивать. Л. Д. 1871 р. 234. Нанё-я(г)а* (см. нане и idqh s. t. 3. Huilc) мятное наело: Мо же да земе най напредъ нЬколко капкы нане дга (джоджаново масло) съ малко захаръ. Л. Д. 1872 р. 155. Н & ^ и Н а н е Н а н н и межд. баюшки баю: Та го залюля и за пол му И запоя му и заплака. се: Шнн ни нали, мъжко дЪтёнце. Д. 37, 25—27. Си го леля и пйсна ну пеитъ: Нанн ми, нани сираче 1о&ане. М. 49 р. 57. Нанн ни синко Стояне, Нани ле расти, порасти. М. 81. Не с дЪте като деца, Лю е дете люта зшя... Нане нане машко де то, Че си отъ брать п отъ сестра. В. 150. Неини ми, неннн, Станину дЪтс, Станину д4те, бабнну внуче; Бй соай е майка Стана люлйла, Стана люлила, Гсоргя даржела. Ч. 329. Н а н й ж * гл. св. Н а н и з в а м ъ и. дл. нанижу, нанизываю: Мари майка пе слуша, Оплете коси со злато, Нанижа бисеръ на г&рло, И па се бело нромени. В. 337- Татаране ле, брайно-ле! Боле сп нене погу би, Не обирай ми Среброто Среброто и нанизното, Че с отъ село собпрано! М» 93. Да ни с нлщу измамг, Дветн ти очи пзважд&мь, На к*л*чь да гы нлннж». Ч. 301. Тука рядонъ, до Д&Ьто стнга члов*Ьку око, нмало нанизаны палата до палата. Л. Д. 1873 р. 210. Снчко у него варвеше като нанизано н рЪдъ по р&Ьдъ. К. II, 132. Н а н и з ъ с. м. нитка, нанизанная бисеромъ нли монетами н но симая какъ украшете; А нанизи и украшения старо—българскы с** слЬднни. 11к. 87. Да снематъ нанизите на жените си и да сн продадатъ половите. Ст. 42. Н а н к а с. ж. Я иди долу на Тунджа Па взени б?ло кан&чн Че го хубав*Ь укнпп, Въ топлн го нанки загянн. К. I, 220. Н а н о в о нар. снова: Тия дв4 сил и бнле достаточни да го варнатъ пакъ назадъ и да му подадатъ наново чучето въ рдката. К. Д 54. (вм. Йзново).
г