* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1308 —
p. 123. Намъ понЪкогашъ ще да са чина, че количество™ ва гнвддта въ нашатм почва е много по-малко, отъ колкото е наистина. 3. Ш Въ утвердительномъ отвъпт; „Наистина е тава, Господине!* J. Д. 1869 р . 138. „Ами налиизядоха много?"—„Наистина, нъ сано врапь вет* си". Р. А . 121. Н а в а д к гл. св. Н а к а д а в а м ъ гл. дл. окажу, оважнваю, окур* окуриваю, закопчу, копчу: Змея си й дунаше: Либе хубава Свуврг Снопето мога запали, Ала сеното не нога, Че си ина вовъ ссното С* каквв бвлвв разгонкв—Сннята, бала тентява И жьлтата куманига Ь щать на, либе, накади, Та щать та отъ менъ gaмрази!" Ч. 282. 3 * шяпъ по добытъкъ най-харенъ лЪкъ е—да ся накади с ъ дынь on кюкюрдъ. Л. Д. 1871 р . 237. ВсыгЬ лани закла в у кач в повече т: вмъ месо въ готварннцата за да ся навадява. Р. А . 61. Н а к & Я № гл. св. Н а к а з в а к ъ ?л. дл. накажу, накалываю: Пан Боже отъ квсе, отъ кёравъ и отъ саватъ; тъхъ т Господъ наказать Кп. 106. Ми дата много са наказа на този святъ, дано милостивИ Б Г ОУ я прибери танъ при себе си и оттанъ да ногл?жда на насъ. Зж. Ш. Н а к а з а н и е с. с. наказаше: Не допусти, о Боже, рабнтЬ сн да пог§натъ въ наказаше. ib. 136. Н а к а з ъ с. м. укоръ: Че веке нн са додЪя От бащннн нн ш$гази, От д^дови ми накази. Д. 19, 67—69. Н а х а д ё с а м ъ гл. се. назову, созову: Тодорка к гостк всоратод Юнаци гостк накалесала. Д. 25, 88—89. Та накалесай, Балино, &Сяч&ата моя роднина, И ной-та рода н твой-та, Та да нн додатъ на госте. М. Ш Н а к а д я м ъ гл. св. загрязню. Н а к а л я м ъ оа загразнжкь: Ai искашъ да ся накаляшъ, х в ар л а въ калъ-та камакъ. Кп. 3. (поел.) Мег рата земя му потече отъ главата по муставнгЬ и бузите, н сичкото am ну се накали. Тб. 29. Н а х а н к гл. св. созову, приглашу: Наванилъ е Стефанъ бавъ t< банове, се нральове, Да ш служи, да ш гости. В. 303. Н а в а н к са соберусь: Дедо хаджи С. ся наванилъ тамъ година да нде вторы на хаджилавъ. Л. Д. 1870 р . 176. Моя-та сестра нного патн н а беше и нила да ида при не». Наканпхъ ся най-сЬтнЪ да ида танъ. ib. 1871 р . Ш Н а в & п д гл. св. накаплю: Една тьмна яна пална съ накапала отрова, пална съ разяренн змии и нрачнн задушителня пари. Л. Д. 1& р . 66. Да ли са буйни дъждове Илв са тяшкн сн*гове! Що сн тишш провапа, Посреде на само било, Та ни перчена накапа! Як. 140. 2) впйдаю (о плодахь): Изъ патя нанерн друго радостлнво н-Ьщо, сир*« найде седемь осень леношови дьрв1е. нвъ оволо подъ конто беха & капали доста лемонн. Р. А . 33.
1 1