* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
— 1295
-
съ вЪнчадны др-Ьхы. Ч. 83- Французки пнжннере сл надошле взъ Н4мско. Тб. 93. НадшгЬ нар. внизъ, внизу, внизу: СнчкитЬ запорожца СТОЪХА годоглавн, очигЬ надоле. Тб. 72. Три лахте земя нзрнле И три на доле набиле. М. 152. Па са шатна еветъ Никола На надолЬ врай хубаво— бЪло море. Ч. 356. Н а д б л и ш т е сс. Н а д 6 л н и н а с. ж. еклонъ, отлогость:А отдалсче се чинуше че с* енве камене разхвърляни но надо л в штата на полото. Тб. 42. Ланит* като бЬгаха, скачаха всякога отъ надолнината. Р. Л. 62. Н а д о д у нар. ввизъ: Динамита има това заб*лсжително свойство че бие надолу. Ако оставнмъ отгор* на н*коя каща дннамнтенъ фи ше къ и го запалинъ, пробива кдща-та. Л. Д. 1876 р . 91. Кораби-гЬ бръзо плуватъ на долу но вод*-тя. Р. 181. Българи южн& стран* наз вать „надолу", а С4всрнд „нагорье". Пк. XX. Н а д б д к гл. св. одолею (ср. срб. вадолети): Земайте го Свнонъ добаръ юнакъ; Оти мене войска ме надо л н! Какъ кс г& найте, така да го зейте. М. 65. Ущ нематъ Стоянъ да дойднтъ, Тога 4 дремка надоли. ib. 242.• Н а д о н е с д гл. св. нанесу: Попатъ да с здравъ, като надонесе Hypin (пор*заницы, начннны). Л. Д. 1870 р . 167. Н а д о ш гл. св. Н а д а я м ъ Н а д о й в а м ъ Н а д о а в а м ъ гл. дл. 1) надою надаиваю, дою (нолоко): Найздраво мл&Ько е вравъе-то мл&Ько и то кога ся nie, щомъ ся надои. Л. Д. 1871. р . 145. 2) въ перен. см. на живу: Какъ тоя чов&Ькъ е усп&Ьлъ да надои такова гол*мо количество злато и сребро? 3.163. 3) навормлю грудью: Кога ке ни дете плач итъ за цнцанк, Да го кла&ишъ подъ стре&ите, Ке заросямъ ситна роса, Ке надоанъ МАШКО дете. М. 2. Деветъ майсторн, до деветъ бракя! Остайте нн * десцата р&ва—Левата боска, Да си надовяиъ и&шко-то дете. ib. 162. Петрана стана въ нондЪлникъ, Та сготви топла об*да, Мижко си д&Ьте ок&па, Окдпа—не го надуй И при Стояна отиди. 3. 356. Н а д п & к гл. се. Н а д п ъ в а м ъ гл. дл. превзойду, превосхожу въ и&Ьнш: Сл&вейче д^ма МарШви: Ако не, МарШве, надп&сш, Крйлци-те да ми отрйжеш. Д. 58,10—11. Н а д п ъ в а м ъ с а состязаюсь въ п4пьи: Славей пеитъ во граднна На утрина во неделя; Девойка ну говореше: Ой, ти славей, нило брате! Айде да с* натиеване, Ако нене ти натневашъ» Ке ти да&амъ градина-та со с* двеке; Ако тебе гя натпеванъ, Да ни да&ишъ лнвада-та со трева-та. Мона славей натпеала И ну зела лввада-та со трева-та. М. 389. Н а д п ъ в а я е с. с. см. Пк. 98. Н а д п и р а м ъ с а гл. дл. взаим. с ъ такого на н * щ о , спорю съ к-Ьнъ либо, оспариваю: Колко-то за менъ, малко-то, що кожахъ да видя,
1